"You've got to find what you love. And that is as

 true for your work as it is for your lovers. Your work is going to fill

a large part of your life, and the only way to be truly satisfied is to do

 what you believe is great work. [...] And, like any great relationship,

it just gets better and better as the years roll on.

So keep looking until you find it. Don't settle."

Steve Jobs

З: „Когато бях на 15 и трябваше постепенно да реша какво ще правя с живота си по-късно, за мен всичко беше ясно. Щях да уча медицина в София, по време на следването си щях да се запозная с невероятния си мъж и след като завършим, щяхме да се оженим. Щяхме да живеем в голям апартамент или къща в столичния квартал „Борово“ и да имаме три деца. Понякога се чудя, дали всеки има такива „мечти“, които никога не се сбъдват (слава Богу!)... Кой би си помислил, че 7 години по-късно ще завършвам магистратура по социална антропология в Берлин (предмет, който не бях чувала, докато не започнах следването си) и ще бъда сгодена с мъж, който предпочита телевизора пред книгите? Истината е, че ако и да съм намерила мъж, с когото бих останала завинаги, що се отнася до работата, все още съм необвързана.“

A: „На 15 аз бях основно... влюбена: в човека до себе си, в литературата и в чувството, че имам право на професионален избор, свобода, чиято тежест подцених. Още не присъстваше натискът на играещите на гоненица фини стрелки. Не бях погледнала в очите и отговорността, която предполага самофинансирането. Знаех какво НЕ искам, а именно: предвидимо ежедневие, предопределено от следването на разумни съвети, сигурност, която да ме прави зависима, удобства, коите да ме карат да се откажа от борбата за нещо различно. Намирането на подходяща работа слабо ме вълнуваше, вярвах, че ако правя това, което мога, професията сама ще ме намери на принципа „Краставите магарета се надушват“. ;)“

Когато става дума за работа, рядко мислим за „единствената“ и „правилната“, както мислим за партньора в живота. Истината е обаче, че работата е много важен партньор в живота на всеки човек. За мен в последно време работата винаги е била брак по сметка. Но как да бъде по друг начин? Без интимен партньор се живее, но без работа е много трудно. Затова прежалвам любовта и върша „съпружеските“ си задължения: само заради паричното възнаграждение. И все пак, нима работата не е винаги брак по сметка? Все пак винаги получаваме заплата, иначе не е работа. Да не говорим за верността като изчезваща величина, ако си твърде способен, ставаш обект на желание на конкурентни фирми, добре че в днешно време лоялността се гарантира основно чрез подписани и узаконени хартийки.

Същo както в любовта, в професионалния живот е важна „бройката“. Колко бивши имаш вече? Кой би си помислил, че за крехката възраст от 22 години човек може да смени повече от 10? И тогава възниква вечният въпрос колко бивши са твърде много бивши? Дали сменянето на много работи не изхабява чувствата и не погубва свежестта, младостта и невинността на работещия? Дали да вярваш в любовта завинаги или да се откaжеш след толкова много грешни опити? Дали така не се разпространяват „любовни“ болести, които, прихванала от бившата, нося в новата си работа и заразявам така и нея? Да не говорим, че в работата преструвките понякога са си задължителни: от симулиране на удоволствие от професията до симулиране на важност и заетост в офиса.

И все пак не са ли и двете знак за престиж, статус, успех, който уж те съпровожда по алеята на щастието, но вместо да кичи ревера като сватбарски карамфил, понякога тежи в задния джоб като олово?  Зависи от работата?! За съжаление, или за огромна радост, все по-рядко намираме работа, с която да съжителстваме „докато смъртта ни раздели“. Във века на постоянен глад за новото, когато бракоразводни документи се подписват с лекотата на кихване, а моногамията е почти освиркана на мегдана на удоволствията, остава да вярваме в Истинския, а не в Единствения, в хора и прoфесии, който са такива, каквито ние решим да ги видим и именуваме. От нас зависи и дали ще успеем да ги обикнем...

"Love what you do and do what you love.

Don’t listen to anyone else who tells you not to do it.

You do what you want, what you love.

Imagination should be the center of your life."

Ray Bradbury