Възможен сценарий на стартиране на студентството в Берлин или защо не бързам да завърша 

Студентството генерално е  неформулируемо, а това в чужбина е несъпоставимо с познатата до момента гимназиална действителност.

Попадайки не в различна държава, а в различна вселена, поглеждаш себе си в огледалото на миналото, преглъщаш страха и се пускаш по тънкия лед на пързалката на настоящето.

И тук идва кулминацията - доброволно, с ясното съзнание, че скокът е от голяма височина, а температурата на водата – отрицателна.

Често срещан, но не и неизбежен феномен, който би могъл да бъде смекчен при наличието на предварителна подготовка. Така например проучването на необходимите първи стъпки след преместването в Берлин спестява част от културния шок.

Уговарянето на час за записване в общината (някой от ратхаусите, без значение) е определено времеспестяващо и задължително условие за намиране на квартира и записване в университета.

Отварянето на банкова сметка пък е фундаментално не само за ежемесечното привеждане на наема, но и за получаване на парите, които всеки новопреместил се студент в Берлин еднократно получава за добре дошъл (Begrüßunsgeld).

Така с течение на времето по-лесно се свиква с плуването в тези северни води и с опознаването на странните обитатели (е, през първите няколко месеца по-вероятно е да се окажеш заровен на пясъчното дъно, подобно на рибите, които наблюдават с едно око ситуацията и се стремят да не се изпречат на пътя на акулите). Но пък е красиво, разнолико и подлежащо на обикване!

Алегориите настрана, студентството в Германия, а и в самия Берлин,  протича твърде различно при всеки един от нас и то не само поради териториални различия.

Програмите в университета, за разлика от тези в България, са предложения, от които всеки сам избира подходящите лекции. Вместо готова матрица, студентите, особено тези, които са бакалаври по няколко предмета паралелно, получават свобода, която е толкова всеобхватна, че изглежда на моменти заплашителна.

Аз лично намерих баланса след известни лутания и се научих, че човек следва, докато го смята за правилно, или успее да вмести всички взаимнозастъпващи се упражнения в графика си.

Ако пък се е ориентирал към изучаването на още един език, то пред него се откриват и чудесни шансове за еразъм, който не е изключение, а почти задължение в повечето специалности с филологическа насоченост.

Това е прекрасно, но и разтягащо времето на завършване и изисква определена доза непукизъм за пред роднини, съседки, продавачката в кварталния магазин, личната зъболекарка и  други, които живо се интересуват от това „в кой курс си“ и „още колко ти остава“.

Какво представлява студентството освен отговорности и планиране? Мога да говоря единствено за моето, а то е сплав от всички 300 емоции, през които преминавам дневно през последните 5 години, въртележка от хиляди лица и десетки души, сбирщайн от отговорности и купони, лудост от спомени и амбиции...

А Берлин предоставя много: налични са театрите и филмовите прожекции на роден език, благодарение на активната дейност на Българския културен институт, предлагат се народни танци в самата немска опера, а българските ресторанти в Берлин внасят топлина в сърцето на изгладнелите за дом.

Да пренесеш душата си на хиляди километри от семейство и приятели е достойно да се нарече борба. Само така вкусът на ежедневната победа си струва. Често пъти тези усилия събуждат неподозирани патриотични чувства.

Аз съм българка в Берлин, с корени, които обичам, но и с идеята, че ако живееш в чужбина, то смисълът е да се интегрираш, не да се капсулираш в познатото, нито пък да се асимилираш от новото.

Аз лично продължавам да се уча – от себе си и за себе си, изпит с много поправителни сесии и вечно недостатъчна подготовка.