Берлин, средата на април, пролетта се приближава свенливо като някогашна българска мома преди да се хване на хорото пред погледа на знойни ергени. Една скромна и красива, още сама неосъзнала достойнствата си. С потенциално обагрени от предизвикателство страни и полъх на младост.  Дългоочаквана и сънувана до примирение, че е митична и надали ще бъде реално уловена...

Същевременно пред вратата ми се подвизава елха, изкуствена, но все пак коледна, с включени лампички. Първоначално го отдадох на сибирските температури, в които заблудените птички преживяват участта на лястовичката на Щастливия принц, замръзват досами туптящо сърчице. В последвие преосмислих възможността за наличието на неподозирани саркастични заложби у някой съсед, който предлага да обработим насъбралия зимен фруст с доза ирония спрямо метеорологичните аномалии. И все пак, вече потресаващо, снегът в Берлин отстъпи малко след Великден, който мина под надслов „Изкопай скрито яйце от снега“, което подозирам обърка много родителски концепции и наложи създаването на Великденски заек, тип ала-снежен-човек, който повече прилича на Алисовия заек, но немската креативност не се причупи. А и имайки предвид, че великденските сладости се появяват на магазинния рафт някъде края на януари, а коледните през август, одобрявам премахването на определени разхищения на ресурси, нека си ядем сладките, да ни е топло поне на душата, пък дали заек или елен ще ни поднесе подарък, разликата е минимална, и двата случая водят до евентуално доставена радост. Мислейки позитивно, по този начин рядко се стига до осмисляне на необходимостта от пролетна умора, докато организмът я локализира, тя или се е превърнала в краткотрайно лято, повод за немската и не само слънценевидяла кожа да се сменя по змийски в някой препълнен парк, по чийто ливади се пече интернационалното човечество (полу)голо, или за по-практично се връща зимата, че да не губим тренинг.

Но ние се даваме. Също така и лисиците, които живеят в квартала, катеричката на двора, която ни е опитомила, за дивите прасета, които също са част от берлинското съсловие, не отговарям. И все пак пролетта дойде! За да ни научи, че чаканото слънце не е химера, да ни покаже и пъстротата на един безкрайно богат на противоречия, но и на красоти град, в който ние всички сме гости. На историята, на реда, но и на свободата въс всичките ѝ форми.

Честита дочакана пролет!