Когато се говори и пише за кожа, не рядко се прибягва до козметично-естетически набор от познания и открития. Ако до определен момент професията пластичен хирург ми звучеше плашещо, то след гледането на един от шедьоврите на Алмодóвар, „Кожата, в която живея“, споменът за Антонио Бандерас в главната роля промени драстично перспективата ми.

Обратното към кожите и техните собственици. Хората, които не са гледали гореспоменатия филм, а имат желанието да го направят, вероятно би трябвало да спрат да четат статията на това място, защото следващите редове ще развалят ефекта на изненадата, или както се казва вече на български, са си чист спойлер (не, Бабо, не бройлер, това е друго!). 

Филмът представя историята на блестящия хирург Роберт Ледгард, който достига майсторски висоти в областта на култивирането на кожна тъкан, нечувствителна към изгаряния и ухапвания. Нелегалните експерименти върху хора довеждат да забрана за по-нататъшни опити в насоката. Роберт обаче не спира до там. С помощта на единствената прислужница, която запазва на длъжност и която, без той да подозира, е биологичната му  майка, успява да култивира години наред плодовете на опасна тайна. Мотивацията му обаче е далеч от алтруизма. Той продължава опитите си на гърба (буквално и преносно) на Вера – атрактивна млада жена с топли кафяви очи. Тя е човекът, върху когото работи, държи като затворник в къщата си, наблюдава постоянно, спасява от опит за изнасилване и на един етап дори допуска в сърцето и леглото си.... 

Оказва се обаче, че експериментът далеч надхвърля трансплантация на кожа, а включва и редица хирургически намеси и хормонални препарати за смяна на пола. Постепенно пред зрителя се открива историята на Вера, която преди да попадне в ръцете на Роберт е била мъжът, който изнасилва Норма, единствената дъщеря на хирурга. Престъплението, което бива извършено спрямо наивната, но невинна млада жена, я довежда до психоза, в следствие на която тя прекарва осем години в клиника за душевно болни, където преждевременно слага край на живота си. 

Защо Ви е да си губите времето с подобен филм за престъпници и душевно болни медицински гении? В следващите редове споделям личната си мотивация, а решението предоставям на Вас:

1. Филмът е не случайно носител на наградата BAFTA за най-добър филм, както и на 65-тите британски филмови награди. Бива номиран за наградата на Golden Globe за най-добър чуждоезичен филм, както и за 16 от категориите на Гоя. Той буквално влиза под кожата. Комбинацията от актьорската игра, режисьорския опит на Алмодóвар (чийто фен генерално не съм, но заслужава адмирации) и потресаващата история, наречена „филм на ужасите, но без писъци“, го превръщат в незабравима лента.

2. Езикът е красив. Ако и вие харесвате испанското благозвучие, то това е един от филмите, които са лесни за разбиране и в оригинал. Пък и гласът на Антонио звучи по-добре от дублираната версия.

3. Лентата е предизвикателство и то в дози, колкото душата поеме, защото разумът първи би напуснал кино-салона или натиснал пауза-бутона на плейъра вкъщи. И все пак, има нещо гениално в тази психопатска-прецизност на работата на Роберт, нещо търсещо топлина и надежда в погледа на Вера и нещо дълбоко абсурдно в лавината от човешки постъпки, стартирали от насилието над напълно беззащитното момиче. „Кожата, в която живея“ не е само филм за жертвата, но и такъв за волята, борбеността, непреклоността, отмъщението и гениалността. Три години след като го гледах имам доста ясен спомен дори за детайлите в него. Един мой учител по испански твърдеше, че щом културен продукт те води до дългосрочен размисъл, то тогава наистина става въпрос за изкуство, а не за краткотраен кич. 

4. За тези от Вас, които още се колебаят дали да инвестират 120 минути от живота си в гледането на този контроверсен филм – споменах ли, че Антонио Бандерас е в главната роля?! 

Директор: Педро Алмодовар

Сценарист: Аугустин и Педро Алмодовар

Година: 2011

Оригинално заглавие: La piel que habito

Език: Испански

В главните роли:
Антонио Бандерас (Роберт)

Елена Анайа (Вера)

Ана Мена (Норма)

Мариса Паредес (прислужницата Марилиа)

и др.

Още по темата: IMDB, Википедиа.