И сега, ръка на сърцето: кой е първият закон на трансфигурацията?

Ако можете да отговорите на този въпрос, то най-вероятно - също като мен - сте прочели седемте книги за Хари Потър. По няколко… ехем… милиона пъти. И препрочитайки ги, сте им направили - съзнателно или не - един вид (литературен) анализ. И затова знаете, че - доста логично - храна не може да се измагьоса от нищото.

Само по себе си това наблюдение е доста… просто. И вярно и в немагическия свят. Също така е вярно, че повечето „магически“ закони всъщност са метафори и образуват една цялостна и кохерентна система, която отразява истинския свят. Магия не съществува разбира се.

Или съществува? Не съм сигурна. Обаче това, което преди известно време открих, е, че съществуват мъгъли. Всъщност Дж. К. Роулинг не ни запознава с много мъгъли в книгите за Хари Потър и на практика вуйчото, лелята и братовчедът на Хари, както и министър-председателят на Великобритания са единствените, които тя описва. И те определено не са симпатични. По-скоро са ограничени и се страхуват да пуснат маските на заучено благоприличие, които носят пред лицата си. Предполагам, че авторката смята живота на средностатистическия мъгъл за твърде скучен (или грозен), че да занимава детската си аудитория. За сметка на това, малко след седмата книга за Хари Потър тя написва книга за възрастни, в която мъгълите играят централна роля. И която за съжаление е доста по-близо до реалността, в която живеем.

В „Вакантен пост“ става дума - освен за един вакантен пост на общински съветник - за един квартал „Фийлдс“ ("Полетата"), разкъсан между големия град и малкото градче Пагфорд, които упорито не искат да имат нищо общо с него. Уж става дума за това, че няма достатъчно пари, с които да се поддържа инфраструктурата на квартала, а всъщност това, което обикновено липсва, е убеждението, че обитателите му заслужават подобно уважение.

Кристъл, шестнайсетгодишната дъщеря на кварталната наркозависима проститутка Тери, посещава добро пагфорско училище (, където ежедневно е подложена на тормоз) и е член на успешния училищен отбор по гребане. Всичко това въпреки силното недоволство от страна на някои заможни и консервативни граждани и благодарение на усилията на общинския съветник Бари Феърбрадър, който също е роден във Фийлдс. Когато Бари умира внезапно, оставяйки съпруга, деца и овакантен пост на общински съветник, крехкото равновесие изведнъж се нарушава и започват редица обществени сътресения.

Силата на Джоан Роулинг е в изграждането на образите - и точно затова нейните книги са толкова трудни за филмиране. Героите й в „Вакантен пост“ са много и много разнообразни. Те често употребяват грозни думи, а нелицеприятните им помисли и слабостите им поне в началото отблъскват. Изключително лесно е сляпо да намразиш повечето от героите от „Вакантен пост“, било то защото несъзнателно мразиш точно тези качества у самата себе си, или пък защото идваш от съвсем различен свят със съвсем различни правила. Ако обаче успееш да поемеш контрола върху негативни си емоции към някои персонажи, става очевидно колко „живи“ са героите. Също като нормалните „реални“ хора и те са противоречиви, подлежат на промени всеки изминал ден, страхуват се от слабостите си, понякога ги ненавиждат, а дълбоко в себе си са невинни и добри. Е, при някои е по-дълбоко, отколкото при други, но ако човек се разтърси достатъчно, ще намери нещо чисто и уникално и всеки човек / герой.

Истината е, че всеки носи у себе си някаква „магия“. Тя може да не е като магията на Хари Потър, която има пряко влияние върху непосредствената материална реалност, но въпреки това е магия, защото е необяснима сила, която човек може да контролира само до определена степен и само с помощта на инструменти (например думи). За разлика от историята за Хари Потър в „Вакантен пост“, както и в нашата си реалност, не магьосниците искат да властват над немагическото, ами тъкмо обратното: мъгълите, онези, които са лишени от вълшебство (или сами са се лишили от него), се опитват да подчинят магьосниците. Също като черна дупка немагическото се опитва да погълне магическото и да го скрие в Небитието, защото самото съществуване на вълшебни неща причинява на „истинските“ мъгъли болка... Но ние няма да се даваме, нали?