Когато четете тази статия аз вероятно вече ще седя в самолета по трасето Берлин-Картагена. Не съм сигурна както да очаквам, освен поредното предизвикатество от нов мащаб. През следващите три месеца ще се намирам достатъчно близо до Карибско море, за да го виждам през прозореца, събуждайки се, и да го вдишвам, заедно с ароматите на новия ден. Това самó по себе си е колкото мотивиращо, толкова и мъчително, когато човек е поел ангажимента на първо място да работи. И все пак – нямам търпение.

„Ти си латина, без да си латина„ – това е едно от изказванията, които често ме развеселяват през последните години. Колкото повече представители на Латинска Америка навлизат в приятелския ми кръг, толкова повече разбирам кои прилики между нациите ни визират. Оказва се, че нарoднопсихологически убеждения като „И да паднем, и да бием, все ще се напием“ добре се съчетават с идеята на латиноамериканците за „Животът е карнавал“. От друга страна, те често се сблъскват с реплики на работното място като „Не ви плащаме да мислите, а да работите“, много от тях живеят в потресаваща нищета с минимални ресурси... 

От друга страна, преди известно време една приятелка ми сподели за масовата практика на експоатация на млади хора в елитни фирми в София, които по неписано правило са задължени да полагат допълнителен труд, естествено, без това да предполага някакъв вид финансово обещетение. 

Тласкани между крйности на къртовски труд и на празнуване до безпаметност, латиноамериканци и славяни не пестят енергия живееки. Важно е да умееш да се смееш от сърце, след като си си изплакал душата, нещо, което при германците функционира по много по-субтилен начин. НО, аз не заминавам за Колумбия като български представител, а като немски пратеник. Колкото и забавно да звучи, работата ми е в немски културен център, които се старае да доближи немската култура и език от колумбийското ежедневие. 

Престоят ми там е спонсориран от немски институции и от мен се очаква периодично да преподавам немски език. И Вие ли сте толкова потресени, колкото и аз? Съгласих се не само защото предпочитам да се варя в собствен сос през януари на Карибите, вместо да се размразявам в Берлин, а и защото това е моят шанс да обикна немската култура, светоглед и да обогатя колкото другите, толкова и себе си. Нали знаете как човек осъзнава, че е научил нещо, чак когато започне да го обяснява на други? Това ще се опитам и аз – най-после да простя на немското недостатъците, да благодаря за предимствата и да демонстрирам на колумбийското, че всички сме едно, и всичко това през призмата на българското. Светът ни става все по-враждебен поради фанатично-религиозни и меркантилно-политически интереси. Време е да намигнем на приликите и да работим в насоката на развитието им.

През следващите три месеца ще се постарая да не преустановявам работата по блога, защото вярвам, че ще имам какво да Ви разкажа. Фокусът на Алтер Его не е туристически, съответно нямам амбицията да го трансформирам. Алтер Его в моя случай е това, което отеква в съзнанието ми преди да затворя страницата на изживян ден, когато разбърквам с голямата лъжица лютеницата в казана на изживелиците, грешките и постиженията, с цел да науча нещо за себе си и околните. Очаквайте скоро първи щрихи на колумбийската душа. До скоро!