2010:

Концепция (?), Time management и огромни дози самозаблуди. Първите две понятия намирам за излишно да разяснявам, току-виж се оказало, че в 5-ти семестър още не съм ги усвоила виртуозно, a в Германия се научих да не самоподронвам авторитета си, поне не перманентно. Що се отнася до третата (смея да твърдя най-важна) съставка в студентския коктейл,а именно  САМОзаблудите, на нея с удоволствие бих посветила роман с размерите на „Война и мир“ и смятам, че е крайно време това да започне да се случва, все пак събирам вече 3 курса „научни“  изследвания, посветени на дисекция на душата, любов към любовта, мазохизъм в нездравословни дози и безсрамно количество неприличен смях. И понеже се нафрустрирах, но не съм се наобичала, правя обратен завой, влизам в насрещното платно, сливам се с пулса на емоцията, оглеждам се в очите на баба ми (или обратно) и натискам педала на газта. Но не забравям да използвам предпазния колан, съшит от минали главоблъсканици. Те се състоят предимно в някое и друго изревано море през пубертета. (както е известно на учените, характерната болест, наречена  „17 години опити за летене“,  се преборва чрез развиване не имунитет, антителата се обособяват с навършване на пълнолетие. Aз се приближавам славно към моето, но ми отне около 21 години...)

Концепция – тя пак остана по трасето, сякаш не време и мисъл се съзтезават, a костенурка и пегас. Повече от две години самоизпитание, харизани на безумното ми въображение! По дяволите, бакалаврите, съвсем се отплеснах!

Кафе + скучна литература = ронлива почва под краката

Бих създала и емпирична формула на глупостта, но ще я посветя на евентуалната магистратура.

Според други субективни източници, смисълът на висшето образование се състои в себенадмогването, по народному- див инатлък, да зубриш безполезни дивотии (и по думите на мнозина доценти – доказано ненужни, неприложими и архаизирани). НО, завоят отнова стана остър, а шансът за наличие на мантинела – минимален, колкото и вероятно да се чуе смислено изказване в  интервю с Царя.

Достатъчно гланцирани недомлъвки! Обратно към глюкозите в гренадина! В България се давих в Cappy-хмел, за да не виждам, сега плувам с възпалени очи в презахаросано Мохито, може би, за да забравя, че вярвах  в образованието като път към себе си… Обаче тенденцията продължава да обсебва насилствено порастналите, защото колкото и еволюирала, народопсихологията на българина е константа. С разликата, че уповавайки се на Елин-Пелиновите герои, Българинът много е пил, но и много е страдал… Днес е спорно дали пие, защото страда, или страда, защото пие...

Ученето в немска среда как да разбирам ритъма на собствения си пулс е ползотворно, наистина на моменти се понагълтвам със солена вода, кашлям, чакам спасител, но мисля, че е крайно време или да посетя курс по плуване срещу течението, или да опитам с кънки по тънък лед. Здрав дух в здраво тяло?!

2012:

Във вихъра на магистратурата. Тя се предлага не в коктейлна форма, а по-скоро като шот с водка и два вида плодов сок. Пие се сравнителна рядко (веднъж в седмицата взимане на дозата и после 6-дневен махмурлук с курсови работи в домашна атмосфера). Сокът допринася за бързо преглъщане на „амброзията“ и така се завъртат първите месеци. Подходящ мотивиращ soundtrack е „Causa Perduta“, Графа . Не е болезнена меланхолия по отлетялото детство, а шанс за продължаването му с още 2 години преди да се скочи в мъртвото море на рутината. Необмислията на системата не шокират, а забавляват, все пак е личен избор да ги акцептираш или просто да се усмихнеш и да махнеш с ръка. Няма следи от белезници, а само разхлабено въже около китките, в което се самоомотавам, за да съм сигурна, че няма да кривна от траекторията преди „уреченото време“. Не присъства страх за себереализация, а любопитсво към следващата дестинация. И преди отново да заброим, (този път изброявайки семестри, а не учебни години) нека си пожелаем взаимно успех и се поздравим по повод поредния студенстки празник, докато все още ни се полага!