.png)
Ersatzverkehr
Обичам си работата, дори когато това предполага да съм в
акция до 3 през нощта. По-изморяващото е в интерес на истината
пътуването към къщи с привкус на 3 прикачвания в напоени с бира петъчни метра. Берлинчани,
или хората, самоопределящи се като такива, за кореняците темата е болезнена,
защото те са практически на изчезване, възприемат термина „Ersatzverkehr“ (алтернативен трафик) като синоним на BVG (транспортната мрежа). От
продавачи на вестници, които просят, молят, псуват пътниците, мургави
представители с ламаринени акордеони от всевъзможни нации, до тийнита, които
практикуват „Ringbahnsaufen“ (надпиване в ринга, влакa, който обикаля по кръгова траектория града), човек може да проследи за минути целия път
на човешката еволюция, често дори в обратен ход. Това обаче далеч не е най-предизвикателното
в случая. Берлин е проспериращ град, казват, в него се строи и престроява
постоянно, това е признак на развитие, край на цитата. Тези твърдения биват
подкрепяни от необходимостта за импровизация в ежедневните пътувания. Така с
неохота често установявам, че отново трябва да съм креативна ако искам да се
прибера, въпреки промяната в маршрута. В една подобна нощ, се оказах на
импровизирана спирка сред спящ Берлин с Алехандро, аржентинския ми антипод и
същевременно съмишленик.
По дефиниция, наръчникът за оцеляване в берлински условия постулира: „Не
говори с психически нестабилни съседи по седалка, дори когато те неуморно те
засипват с въпроси в продължение на 15 минути“. Добре че Алехандро не се отказа
толкова лесно и премина бариерата на нощната ми асоциалност. Това му се отдаде,
едва след като разбра, че съм учила испански и смени тактиката. Слабостта ми към
музикалността на майчиния му език ме извади от летаргията на малките часове на
денонощието и вече не гледах събеседника си с желание да му извадя сърцето през
гърлото, защото ме заговаря във вече 4 сутринта. Оказа се, че пред себе си имах
човек, който е на същата пренавита струна: журналистическо образование,
афинитет към писане и работа в телевизията, тоест: нередовен сън, хронична
отвеяност и своеобразна представа за времеви измерения. И до тук с приликите.
За разлика от мен, той не работеше във вечерна емисия на новини, а в
сутрешен блок в конкурентна телевизия. Той не просто не харесваше работата, а
и се надсмиваше и едва ли не я търпеше, за да може да остане в Берлин, градa,
който така харесва. Аз по-скоро търпя Берлин, защото харесвам работата
си. Да не говорим за начина, по който той гледаше на писането си, скромната му идея да пише за
диктатурата в Аржентина беше превърнала книгата му в доста търсена референция и извор на цитати
за исторически трудове, докато аз някак
още не съм открила начина, по който да свържа произхода си пряко с работата без
той да ми е в ущърб. Той се стреми да пропагандира предимствата на Аржентина по
света, а аз работя за предавания, които се излъчват в родината му, но целят подобряване
на европейския, и в частност, немски имидж на континента.
Коренно
противоположна идеология, начин на работа и възгледи за живота, ние
отъждествявахме като че ли женската целенасоченост и мъжкото желание за независимост.
Толкова различни визуално, той с раста, аз със сако и токчета, ние от един момент нататък виждахме само
основното, а именно сходните ни в своето различие интереси. Така пътуването ни
не просто мина бързо, но и някак остана запомнящо се. На излизане от метрото
ние си пожелахме искрено и с малко думи съвет, който сякаш давахме на себе си. „Успех“, казах му аз, като се опитвах да си представя как работи в някоя полутъмна
квартира и подръпва джойнт в синхрон с идеите си. „Внимавай“, ми каза
той, виждайки, опърничавия ми, амбициозен характер.
Неведоми са пътищата берлински...
0 Коментар(а):
Публикуване на коментар