Похотливост, чревоугодничество,
скъперничество, леност, гняв, завистничество
и горделивост. Това са седемте смъртни
гряха в християнската религия, или поне
според представите на Римо-Католическата
църква за това, как един нормален човек
(не) трябва да живее. Аз не съм стъпвала
в нито в католическа, нито в каквато и
да било църква, откакто разхождах съпруга
ми из София и го заведох в „Александър
Невски“. Представата, че съм християнка,
съществуваща в съзнанието ми, никак не
е свързана с религия, а е по-скоро някакво
дифузно образование, резултиращо от
идентичността ми като българка и
европейка и от принадлежността ми към
определен род и семейство.
И въпреки това идеята за определен брой
смъртни грехове ми допада. Смъртни
именно, но не защото, извършвайки ги,
човек умира, отива в Ада или получава
„отгоре“ някакво друго наказание, ами
защото са несъвместими с истинския, съзнателен и значим
живот.
 |
Снимка: Диганта Талукдар |
1. Неверие
Вярата
е жизненоважно нещо. Не говоря за
религиозната вяра (, която може би също
е полезна, кой знае), ами за вярата по
принцип. Да вярваш не означава нито
повече, нито по-малко от това, да признаеш, че
има смисъл. Че кое
има смисъл?, задава се сякаш самичък въпросът.
Ами че нещо
има смисъл. Каквото и да било. Реалността,
в която живеем например. Вярата подрежда нещата,
слепва ги, създава фуги между различните
фрагменти на реалността. Нищо не
съществува без вяра. В този смисъл
неверието не е липса на вяра, ами отрицание
на определени неща: на възможността за
успех, на морала, на самия себе си.
Неверието
е доста безполезно и контрапродуктивно
нещо, защото не е нищо друго освен
разочарована вяра, вяра в негатива, вяра, пратена в изгнание.
Далеч по-практично е съзнателното
насочване на вярата в правилната посока.
И това важи както от философска, така и
от икономическа гледна точка.
2. Изневяра
Изне-вяра-та е свързана с неверието и съответно с вярата. Също като думите до-вер-ие и вер-ен и тя съдържа "вяра" в себе си. Вярно е онова, в което човек вярва. Доверието е "до вяра", а изневярата е нещо, из-вършено от неверие. Изневярата е неверието в крачка, имащо реално значение, тя е просто следващата стъпка: неверието е мисълта, а изневярата е действието. Независимо, дали човек изневерява на себе си, друг човек или определен принцип.
3. Прахосничество
Има една теория, че природата е прахосник: слънцето произвежда далеч повече топлина и светлина, отколкото са ни необходими, хората и животните имат огромни капацитети да се възпроизвеждат, а в крайна сметка голяма част от тях загиват в безсмислени обстоятелства като замърсяване на природата или войни и т.н.
Мисля обаче, че човек не трябва да бъде прахосник и трябва да употребява всичко, с което разполага. Разумът, чувствата и моралът са все неща, дадени като привилегии на човека под формата на културни правила, които ни подтикват да определяме едни неща като ценност, а други - не. Затова трябва да ги използваме и да инвестираме ценностите, с които разполагаме - били те материални или нематериални - в действия.
 |
Снимка: Фабиола Медейрос |
4. Да
не учиш
Максимата, че човек се учел, докато е жив, ми се струваше смешна, като бях малка. Представях си баба ми да ходи на училище и да я изпитват, а тя да се притеснява, дали ще получи хубава оценка. В крайна сметка обаче светът се променя всеки ден и за да живеем пълноценно в него, трябва да се напасваме. Баба ми може и да не ходеше на училище, но на 75 години се научи да работи с компютър...
От друга страна, осъзнаването на необходимостта от непрекъснато учене е свързана с известна скромност. Който си мисли, че знае всичко, изостава в крайна сметка и остава заключен в собственото си самодоволно незнание.
5. Да спреш да мечтаеш
Известно ми е, че колкото повече растем, толкова повече ни
подрязват крилцата. От опит знам също, че понякога е по-разумно да приемеш обстоятелствата, вместо да упорстваш, че не се нареждат така, както си си намислил. Въпреки това приемането на обстоятелствата не означава примиряване нито отказ от собствените стремежи и желания, напротив, точно в тези моменти, когато нищо не се получава, когато сякаш всичко е против нас, най-правилното решение е да играем ролята на арбитър между независещата от нас реалност и личните ни мечти. Да приемем обстоятелствата и да играем заедно с тях, а не против тях, дори и това да е свързано с компромиси, за да извлечем максимална полза, проправяйки път на собствените си желания. В крайна сметка скучна и лошо платена работа например е по-добре от никаква и е по-добра основа за по-нататъшни действия от безпаричието.
 |
Снимка: Натеш Рамасами |
6. Страх
"Страх лозе пази.": казват, че страхът е онзи вроден инстинкт, който е помагал на първите хора да оцелеят. Страхът обаче много често напомня на други вредни неща като мързела и лакомията: също както мързелът е изродена необходимост за почивка, а лакомията - мутирал глад, биологичният инстинкт за самосъхранение може да се превърне в клетка, от която няма изход навън. Преодоляването на страха е въпрос на ежедневен тренинг: да проведеш онзи ужасен разговор с шефа, да държиш реч пред огромна публика, да седнеш и да свършиш онази плашещо сложна задача и т.н.
7. Неуважение
към тялото
Има хора, които вярват, че ние сме тялото си. Други вярват, че в тялото живее душа. Което и да е вярно, добрата физическа форма е изключително важна, защото от нея зависи всичко, което правим.
0 Коментар(а):
Публикуване на коментар