„Дали да си подаря смените този месец, за да имам време да си довърша докладите и да си възобновя ръждясалия социален живот, или да се изтормозя отново с нощни смени? Истината е, че ме блазнят парите, не че нямам спестени.“ Така звучеше откровението на една колежка в 1:25 в залата за пушене, тя вдишваше активно дим, аз пасивно остатъците от размисли, съответстващи на часа на денонощието и на налегналата ни среднощна скука. Като работещи студенти ние гледаме на смените като на пликче пари със съответна сума, почти като на българска сватба, само че сами определяме колко пликчета на месец можем да си позволим да заработим или респективно да загубим. Невъзможността за лично „обогатяване“ се превръща в подарък за някой друг колега, затова и първо се предлага на някой от симпатичните ти такива, ако и той/тя е възпрепятстван/а, тогава се разпраща имейл на всички със заглавие „подарък“ и следва съответната дата на предлаганата смяна. Само в Германия човек може да нарече подарък собствено изработени с тичане из 4 редакции пари.

Една кратка реминисценция по повод гостуването в Берлин на софийски учител по салса, чието име не е нужно да бъде споменавано, защото той надали би искал да се говори за него. Той беше поканен да преподава на един от многото берлински конгреси по салса, бачата и ко. през февруари 2014. Той не просто се справи със задачата, да спечели признанието на ученици и учители-колеги, но и щедро раздаде дивиди-тата си на участниците в уъркшопите, без и бегъл намек за парично възмездие. Това, което го направи специален, беше, и е, мотивацията му да предаде ВСИЧКО, което знае, без типичния егоизъм на можещите, далеч от арогантността на търсените учители и без претенцията сам да се назовава такъв. Както самият той се изрази, за него беше важно да сподели с нас какво е научил, но без това да поставя йерархични граници или дистанция между учител-ученик. Два дни той и партньорката му се раздадоха преподавайки, изнасяйки шоу пред публика и танцувайки със всички нас на партитата, без оглед на ниво, националност, тегло или външност. Та тези две личности очевидно беше предвидено да получат скромно заплащане. 

Дали защото беше първото им гостуване и представяне пред берлинска публика или защото българите не винаги умеем да се „продадем“ подобаващо, неговото пликче се оказало обидно тънко. В разговор с организатора станало ясно, че конгресът е бил далеч не печеливш и че приходите не са успели да покрият разходите. Какво мислите направил българският учител по салса? Обидил се от смешната сума? Демонстрирал разочарование и отказал бъдещо съдействие? Изкритикувал организатора? Спирам сугестивните въпроси защото нямам търпение да споделя истината. Той отворил пликчето със смешната сума, извадил почти половината му съдържание, пъхнал го в ръката на организатора и му казал: „Заповядай, приятелю, аз не дойдох тук заради парите.“...