Една от любимите ми немски думи е "gemütlich" (уютно). Това, което я прави толкова привлекателна за мен, е фактът, че в корена й се крие думата "Gemüt", която на български няма точен превод. В речниците пише, че означавала "душа", но това не е съвсем вярно, защото за "душа" има друга дума, "Seele", която съдържа същото религиозно и метафизично значение, което се влага и в българската дума. Но "Gemüt" е съвсем друго нещо, а именно някакво почти материализирано чувсто, нещо като духовен орган на тялото, който, ние, българите, усещаме "под лъжичката", а немците казват, че бил в корема.

Та точно тази дума, "gemütlich", ми се въртеше в главата, докато опаковах чиниите и чашите. Вземам една чиния, оглеждам я хубаво като за последно и докато я завивам в хартия, в главата ми изникват случки, при които съм я ползвала. Става ми хем малко тъжно, че трябва да се разделя с носителя на приятни спомени, хем и щастливо, че са ми се случили толкова много хубави неща и в крайна сметка... нещо напомня за себе си, там под лъжичката. Уютен е животът ми. Уютен именно в смисъл на "gemütlich". Правят го такъв и хората около мен, и интимната материална реалност у дома, която макар и не първо качество лукс, някакси през сетивата се свързва с душата. В моменти на промяна този съюз се превръща в емоционално късо съединение точно на границата, където душата и тялото се преливат едно в друго, а именно под лъжичката или по немски старомоден и романтичен израз im Gemüt.

Светът се променя. Всеки ден по мъничко, а понякога за няколко дни по много. Сега е един от тези дни. Имам си чисто нов сервиз, толкова голям, че дори нямам място в шкафа за него и трябва да прибера една част за по-добрите времена, когато ще имаме по-голям апартамент. И въпреки това ми е тъжно за старите чинии, които на първо време отиват в мазето, а после - кой знае... Страх ме е от промяната, а сякаш с това съвсем простичко порцеланово рокадо в кухнята ми се променя целият ми свят. Също като чиниите и моите желания и цели са безброй - толкова много, че трябваше някои да опаковам за мазето, за да ми стигне мястото в главата. Но и техният ред ще дойде някой ден, когато порасна още малко и имам по-голяма глава. След следващата промяна, защото съзнанието е като мускул: трябва да го натоварваш, за да расте.