- Ще свариш ли малко кафе? - пита Биргит Поморин и вперва жабешкия си поглед в обецата на носа на събеседничката си.

- Да Ви приличам на барманка? - пита я тя. -  Ето Ви филтъра и кафето, кухнята е директно срещу офиса ни. Сварете си сама.

- Вие трябва да сте Мели. - казва бавно Фрау Поморин, надявайки се да започне разговор.

- Мелинда се казвам. - тросва се младата жена, без да откъсва поглед от екрана на монитора си.

Снимка: Holly & Chris Melton

Биргит Поморин раздвижва трътлестото си тяло и насочва вниманието си към стъклената кана на кафеварката. Движенията ѝ са бавни и за пореден път имам чувството, че е под влиянието на някакъв наркотик. Знам, че не е. Добре де, не знам, но ми се струва, че самата ѝ природа е такава - олицетворение на флегмата. Също като робот се придвижва към вратата, отваря я бавно, сякаш очаква някакво чудовище да я нападне в коридора и изчезва в кухнята. Чуваме я как си мърмори под носа, че кранчето на водата е твърде стегнато. При мисълта за отпуснатите ѝ торбести бицепси, които се напъват, за да пуснат водата, губя желание да обядвам.

- Очите ѝ са като блата. - шепне Мелинда. - И сякаш гледа не мен, ами нещо невидимо зад мен. Понякога се чудя, дали не е алкохоличка.

- Ама и ти добре я нареди. Сама да си вари кафе. Какво ще каже Йорг? - одобрявам аз. - Човек не би си помислил, че са ни спонсори.

- Хм, спонсори... - сумти колежката с пренебрежение. - Тя е бъкана с пари, а не знае какво да ги прави. Ама нищо чудно... Кой знае с кого е спала навремето, че да стане шефка...

Биргит Поморин е главно действащо лице, що се отнася до спонсорирането на нашите проекти. Всяка година по едно и също време идва при нас, за да обсъжда финансови въпроси с шефа. И всяка година по едно и също време се случват едни и същи неща: тя влиза, говори бавно, едни и същи клишета, спори с шефа, без да аргументира, и накрая ни дава точно толкова пари, от колкото имаме нужда, за да финансираме проектите.

И аз често пъти се питам как се е издигнала в кариерата си. Дали цял живот е била такава - подобна на жаба - или някога е била чевръста попова лъжичка, която растейки професионално, се е "развила" във влечуго? Повечето немкини - шефки приличат на нея. В сравнение с нея Меркел е принцеса от приказките. Направо да му се отще човек да има успехи в работата...

- Бих я взела да играе зомби в новия ми филм. - размечтава се Мелинда. - Може би ще ме номинират за "Оскар".

Мелинда прави късометражни филми през свободното си време. Прави също и фотопроекти с надеждата някой ден да бъдат изложени в галерия. Обикновено ги прави за без пари. Дори и да успее да събере някакви, те отиват за материали или ги дава на актьорите и моделите.

- Имам толкова много работа. - започва тя. - Лятото го снимаме, а на мен сценарият не ми е съвсем готов.

- А, ти затова ли напускаш? - смея ѝ се аз.

- Ами да... - въодушевено отговаря тя. - Имам си аз работа, за какво ми е тукашната? Крадат ми идеите, докато аз върша секретарска работа и хората очакват да им правя кафе... Затова ли съм следвала толкова години в университета? Имам си достатъчно работа, само пари ми трябват.

И двете сме се научили да се смеем на противоречието.

- Е, аз пък ще остана... - казвам ѝ. - Току-виж след десет години и аз съм станала като колежката Поморин...

- Никакви шансове. - убедена е Мелинда. - Аз няма да ти го позволя. За да станеш шефка, трябва да си родена жаба. Само глупавите хора стават шефове.