Снимка: Chinchiller92

Колко мнооого неща съм планирала само! Впечатляващо! След шест години в Германия съм способна да предвидя и менюто за бала на непланираните си внуци, все пак за всичко трябва да се помисли на време. Сигурно сте чували за немската радио-програма, в която водещите преди няколко години разиграха ковчег. А може и да не сте, българите нито умираме от нетърпение да си планираме кончината, нито ни е сладко да говорим за нея. Докато за германците това си е продължение на естеството и съответно също толкова неминуемо. Та играта сама по себе си отговаряше на критериите на медийните забавления. Като някогашните загадки по местното радио – задават ти малоумен въпрос и можеш да се ощастливиш с албум на Екстра Нина, който трябва да отидеш да си вземеш от офиса, тоест от някой гараж в квартала. Германците са над тези (и много други) неща, те мислят перспективно, все пак русите каки са мимолетна радост (славянската душа за малките неща живее), но всеки рано или късно има нужда от...дървено легло с капак да го наречем и германците планират ли планират. Защото времето лети. „И тичай, хамстере, тичай, колелото се върти!“

Къде съм аз в целия този source code? Някъде между Момо и Алиса, емоционално имам предвид, нито съм бездомна, нито пия сиропи за смаляване или обратно, основно поради липса на дистрибутори на немска територия. До степен съм господар на времето си и негова трагична жертва. Иска ми се да порасна, както на Пинокио му се иска да бъде „истинско момче“, от друга страна предпочитам да вярвам, че някой ден може съдбата на Бенджамин Батън да сполети човечеството и да започнем да стареем наобратно, на връщане към детството. Защото в противен случай или ежедневно те гонят хората със сивите костюми, или и ти се дегизираш като тях, уж да ги заблудиш, а впоследствие заблуждаваш себе си, че не си се претопил в един бързащ, мърморещ, „сериозен човек“ и така до...края, да речем.

Снимка: Russ Sanderlin

НО докато аз припиликвам с часовник в ръка като вечно закъсняващия заек при Алиса, една приятелка ме приземи обратно към земната ос с един необорим факт, сподели ми, че майка й е диагностицирана с алцхаймер. Новина, която даде повод за дисекция на ежедневните ни (ненужни) суетни. Планове имам и сега в календара до края на месец юни (не уточнявам годината). А нейното семейство вече няма да може да планира дори настоящия ден, защото не можеш да планираш и да озаптиш нещо, което не ти принадлежи. Като времето примерно. 

Снимка: DaDaAce