Накъдето и да погледнеш – прах. Прах по рафта, прах по телевизора, прах по компютъра, даже и по мивката в банята се събира прах през седмицата. Само по мобилния ми телефон няма прах, ами пръстови отпечатъци. Улики, които издават, че съм се опитвала да избягам от офисната скука или пък съм се спотайвала от къщната работа. Следи от физическия контакт между уреда и мен.

Признавам си, откакто имам смартфон, връзката ми с интернет не е платонична. Дори напротив: чисто физическа е, няма вече никакви чувства. Нито от моя, нито пък от негова страна. Сутрин като ме събуди, го удрям, че да млъкне. После го галя по време на закуска, за да прочета всички новости по социалните мрежи. Цял ден го докосвам, приласкавам го, че да ме спаси от скуката, а вечер, когато до мен има живо човешко същество, го зарязвам някъде, където да не пречи.

Преди – когато бях още нова във фейсбук – цялото дигитално село ми честитеше рождения ден. Сега, след като си изтрих рождения ден от всички профили, дори и Гугъл не се сеща да ми измайстори специална лична честитка на началната си страница. Единствено онлайн – магазините знаят кога съм родена – не за друго, ами защото обикновено ми пращат купони с намаления по случая. Брак по сметка и туйто.

***

В по-голямата част от Западна Африка, най-вече сред мюсюлманското население хората не празнуват рождени дни. Датата, на която определен човек е роден, не е важна за никого. Помни я само майката и държавната институция, която издава документи за самоличност. Никой друг. Нито приятелите, нито братята и сестрите, нито другите познати и роднини някога си честитят рождените дни.

Разбира се, както е с повечето културни особености, никой не знае защо. "Защо?" е просто грешният въпрос. Фактът е просто факт и толкоз. Човек се съобразява, без да се замисля.

Често пъти и от различни хора съм чувала думите "Не искам да ми честитиш рождения ден, защото това изобщо не е празник за мен." Не че е тайна, ами просто не е от значение.

Рожденият ден е празник на отделния индивид. Може би е важен за еманципацията на отделната личност от колектива, но много лесно може да се превърне в егоистичен празник. В лъжа, празни думи, прахосани пари и време.

Толкова по-любопитен е фактът, че с напредването на новите технологии младите хора в Западна Африка изведнъж започнаха да си честитят рождените дни. Масово във фейсбук, умерено в реалния живот. А аз си скрих моя. Оставих го да се напраши, но да не хване пръстовите отпечатъци на непознати и отчуждени хора.