По случай току-що предадената ми дипломна и свежо форматиране на бележки под черта, се осмелявам да вмешателствам със съвет-два.

Ако ще поддържате идеята за месеци наред - за което аз съм с всичките си крайници ЗА :))) - включете горе вдясно в Layout-a моля една листа тип Inhaltsverzeichnis- ми така де, след 3 месеца, тамън насред зимните намаления, като се чудя дали ми трябват нови обувки или не (що за глагол - "трябват" ...), и ми се прище да си преговоря домашното - да се ориентирам по-чевръсто :))

И другото - ако ще пишете тип есе, което на мен ми се струва, че става (ураа, най-сетне свобода на личната мисъл извън първа и последна глава и далеч от оковите на научните рамки ;))) - то тогава нека да е текстът linksbündig. Иначе, ако е zentriert, трябва да си играете да поправяте белите "дупки" между редовете, за да изглежда порядъчно (не само във вашите глави) ;)))

Имаш право, трябва да се обърна към колежката, тя е технически сръчната :)Но ще уважим съветите на първият ни Follower, със специален статус си за нас :)

Като вече бивш студент в нашата поостаряла комунистическа система в България, ще ти кажа, че тук не е по-добре. Истината е, че в днешно време от където и да имаш диплома не е достатъчно, все по-ценени са хората, които успяват да се образоват и развиват сами, докато следват, с различни курсове, доброволчество, работа и т.н. Няма как да си конкурентноспособен, няма как да разбереш нещата без да си ги видял в реална среда, но има много места, на които можеш да ги видиш, особено в университетите в чужбина. А и това не трябва да те обезкуражава, защото ти можеш сама да развиеш всяко нещо, което искаш и ти е интересно без да имаш нужда да си го учил в университет, с усилия и упорство можеш да станеш специалист и то уважаван специалист в областта, която ти харесва, дори и нищо да не си разбрал докато си бил в университета. Истината е, че каквото и да учиш, докато не започнеш да го работиш и да видиш процеса на практика както и да ти го обяснят, няма как да го научиш по правилния начин.

Зори! Благодаря ти за коментара! Знаеш ли, тъкмо си мислех да пиша втора част :) Съгласна съм, че дипломата сама по себе си е хартийка с печат, която евентуално отваря определени врати, но от собствените качества зависи дали ще се стоиш пред изтривалката или ще влезеш в собствена територия. Има страшно много неща, за които съм благодарна, не отричам цялата система, защото наистина по Испански имах и страхотни преподаватели, това, което ме потресе, беше лицемерието, наглостта и показността на дадени авторитети, които смятат, че ролята на доцента е да ти доказва, че не можеш нищо. Не се базирам само на собствени перипетии, дълго смятах, че аз просто не разбирам матрицата, оказва се обаче, че факултетът ни е болен и то от много време. Обитават го хора, които смятат, че педагогично и деспотично са синоними, хора, които са смели в оценяването и после се покриват като страхливци, когато ги помолиш да изявят позиция на живо. Знам, че това не е само немски специалитет...Истината е, че получавайки дипломата, се почувствах повече обезверена, отколкото образована, несигурна в това, дали наистина съм се докоснала до някакъв тип знание, или просто съм отворила кутията на Пандора. Сега нещата стоят различно, защото същата тази хартийка буди очаквания и ми намира работа. Може би аз имах твърде високи очаквания и сама се разочаровах, може. Но продължавам да вярвам в образованието, да се надявам, че не съм единствена и да не се примирявам. Иначе казано, скоро идва и ода за магистратурата :D За мен е привилегия да знам, че си ни чела! Благодаря!