Дългите пръсти на краката на мъжа пред мен помръдват в сивите чорапи, набутани в кафяви сандали от естествена кожа. Опитвам се да се концентрирам върху нещо друго. Поглеждам през прозореца и водата на реката ме заслепява. Въздухът във влака е особен. Тежък, спарен, прашен. Мирише на берлинско лято. Лято е. Лято. Сътворението на света се е случило през лятото, казвам си. Животът е започнал през лятото, убедена съм в това. Отварям романа и… се убеждавам, че съм права.

"Вино от глухарчета" от Рей Бредбъри е ода за живота, за лятото, за живота през лятото и за лятото на живота. Роман, в който главните герои са деца, който търси детското във всичко и всеки и се опитва да го извади на показ като единствената възможност да изживееш сегашния миг пълноценно. Във „Вино от глухарчета“ Аз-ът е дете, независимо на каква възраст е, той открива и преоткрива, създава правила, нарушава ги, за да създаде нови и живее. Живее най-вече в себе си, споделяйки с другите, живее заради ежедневните открития и заради връзката с онова трепкащо, искрящо и диво същество, наречено Собствения ми Живот.

Дъглас е на дванадесет години и живее заедно с родителите си, малкото си братче Том, дядо си, баба си и прабаба си, която държи пансион. Животът в малкото градче тече бавно и интересно. Всеки има какво да даде на другия: възрастният полковник разказва за минали приключения, изобретателят иска да направи машина за щастие, а бабата има своя тайна магия за готвене, с която въпреки пълния хаос в кухнята и лошото си зрение успява да спечели всеки член на семейството. Всеки си има своите ритуали и навици, които поддържат баланса на живота и не могат да бъдат променяни без последствия.

Дъглас прекарва дните на лятото в игра с приятелите си, помагайки на майка си и баба си в домакинската работа или работейки с дядо си и баща в градината или в гората. Топлите дни минават неусетно, но всеки от тях оставя неповторим спомен за себе си - под формата на вино от глухарчета, което дядото прави ден след ден и затваря в шишета. По едно за всеки изминал ден.

„Вино от глухарчета“ е роман за вълшебството на ежедневието, в което всичко се повтаря безкрайно и едновременно с това всеки ден всичко е ново: повтаряйки се, то създава усещане за сигурност и защитеност, а променяйки се, вкарва човека в приключения и го кара да погледа света с нови очи.

Точно тази особена противоречива природа на ежедневния живот тревожи възрастните и децата по различен начин. Възрастните се губят в повторението, забравят себе си и преживяното или не искат си го спомнят. А може би просто се чувстват важни и знаещи, защото са пораснали и това им самомнение ги ограничава да изживеят пълноценно всеки миг... Кой знае.

Децата от друга страна, отдавайки се на нови открития и отваряйки всяка гънка на съществата си за най-разнообразните детайли на реалността, откриват и плашещи неща, които не могат да разберат, но и които заплашват да им отнемат сигурността в ежедневието.

Смъртта е част от живота. А именно това лято, което описва „Вино от глухарчета“, носи със себе си много смърт: било то на хора, мечти, идеи или просто на един трамвай. Докато Том усеща само подсъзнателно присъствието и заплахата на смъртта, Дъглас, който си записва всяко откритие или преживяване в бележник, облича съществуването й в думи и опитвайки се рационално да намери решение на проблема, всъщност се заплита в невъзможността да открие такова. Изпаднал в отчаяние, той не осъзнава, че единственото решение е в самия живот, тук и сега. Защото само сегашният момент е истински: той е съществувал преди, съществува сега и ще съществува завинаги в безкрайното бъдеще.