Бирата се лее с литри. Всички са вперили поглед в двадесет и два чифта крака, обути до коленете с бели чорапи и с доволно количество мускулна маса по бедрата. Топката се движи бързо към противниковата врата, всички затаяват дъх, потта, аха! ще се излее от огромния екран на телевизора ииии...

- Гооооллл!!! - провиква се възрастната италианка от най-крайната маса, скача от стола, мятайки ръце във въздуха, ярко червеният й маникюр проблясва в тъмното, хилядите й накити издрънчават като кабманка на крава, но в следващия момент фигурата й замръзва. - Ама как да не е гол? Топката влезе във вратата.

- Засада. - обажда се меланхолично съпругът й.

- Оф, тая съдийка е голяма овца ще знаеш. - изстрелва възмутено дамата и сяда отново.

Подминавам италианския ресторант, опитвайки се да не се смея. Спомням си как преди 4 години, когато Световното по футбол (за жени) беше в Германия, ускорените курсове по футбол за жени бяха станали много модерни. Намираха се всякакви лелки, баби и млади момичета, които плащаха, за да им обяснят правилата и терминологията на футбола. Само и само за да могат да гледат мачовете и да подкрепят немския национален отбор. И накрая какво? Германия изхвърча на полуфинал. Също като тази година в Канада.

Немците си мислят, че са големи феминисти. Периодично се стартират дискусии за равноправието на жените и мъжете на работа, прокарват се закони за отпуск по бащинство, а в повечето обяви за работа пише, че ако жена и мъж имат еднакви квалификации, ще вземат жената, защото искат да увеличат броя на женската си фирмена популация. В крайна сметка излиза обаче, че жените някакси никога нямат еднакви квалификации с мъжете, а ако си млада жена без деца, млада жена с малки деца, жена на средна възраст с деца, жена на средна възраст без деца, но омъжена, или като цяло някакъв вид жена, която има желанието да води и личен живот, шансовете ти за добра работа значително намаляват. Затова и ролята на жената като домакиня очевидно не може да бъде изтрита от немските представи, както показва по-долната реклама за Европейското по футбол за жени от преди 2 години.

Тазгодишната реклама на Националната телевизия също беше странна (показваше редици от обувки на висок ток, които за мен лично нямаха никаква връзка с футбол) и сигурно затова е изчезнала от Интернет.

Никак не е изненадващо, че на държави с дълги традиции в мъжкия футбол като Германия, Нигерия, Кот д'Ивоар или Бразилия някакси все не достига нещо, докато онези, които едва сега си поправят път във футбола като Япония например, успяват да се наложат. Онова, което не достига на първите, е вярата, убедеността в собствените качества. За пореден път футболът се оказва въпрос на идентичност, било то културна, национална или в този случай полова. И като казвам полова, нямам предвид просто равноправие на жените и мъжете на базата на някакви политически решения, защото поне в Германия такива не липсват: футболистките са презентни в медиите и в немския обществен живот, за женски футбол се говори и извън рамките на международните състезания, има женска бундеслига, както и игри за Купата на УЕФА, а и се наливат доста пари. Проблемът е, че обикновено мъжкият футбол е просто футбол, докато женският е женски футбол. Сравнението с мъжете присъства неотменно, игрите често пъти биват виждани не просто като спорт, ами като женски спорт, т.е. в контекста на женската идентичност (пък никога не съм виждала реклами за Световното по мъжки футбол, на които футболистите да ремонтират колата си например). Извън Европа това е малко по-различно, както се вижда в актуалния трейлър в подкрепа на американския отбор. Затова може би не е само въпрос на късмет, че именно те се класираха за Финала, а не немкините: