Снимка: Ana Sofia Guerreirinho

Помните ли аромата на майка си? Как като деца сте се сгушвали в нея и целият свят e изчезвал за момент? Моята винаги мирише на деликатен парфюм и хубав крем за ръце. За мен това е ароматът на женствеността, но и на обичното, топлото, с други думи, ароматът на „вкъщи“ (а не този на пудинг, за разлика от рекламата на д-р Йоткер!). Като малка обичах да си лягам на нейната половина от леглото, когато ми липсваше. Особено успокояващо беше да отпусна глава на перфектно изгладената й калъфка, защото тя винаги ухае(ше) на нея. Без проблем можех да надуша възглавниците на брат ми и баща ми. Когато вдишам аромата на любим човек, мога да заспя с усмивка на лице. И да се събудя по същия начин....

***

Има много теории за привличането и избора на партньор в различни дисциплини и жанрове. Като немски възпитаник клоня към резулатите на Макс Планк институт, според които излъчваният телесен аромат е пряко свързан с имунната система на човек и е силен индикатор за неговото здравословно състояние*. Това явление не е присъщо единствено на хората, но и на мишки, птици и риби. Следователно „подушвайки“ (надявам се не очевидно) потенциален партьор бихме могли на подсъзнателно ниво експресно да преценим неговата съвместимост със собствената имунна система. За всички динозаври-романтици това е чудесна новина, защото хвърля нова светлина върху определението на партньора като „половинка“ и „допълване“. На нивото на еволюционната биология, човекът, спящ дългосрочно на другата половина от леглото Ви, отговаря буквално на описанието!

Снимка: Klearchos Kapoutsis

Основната цел е създаване на потомство с по възможност широк спектър на имунни гени. Физическото привличане, съзнателното решение и интелектуалното допълване са си комплексен пакет и не винаги, да не кажа рядко, биват намерени в лицето на една и съща личност. Нещо като втори тото-шанс. На печелившите – честито!

***

След поредната късна смяна влизам „по тарлъци“, но боса в спалнята. Той отдавна спи, защото неговият режим включва ежедневно ставане в 7, докато моят на моменти предвижда прибиране вкъщи по това време. Не е обсебил егоизтично пространството, но не е и където очаквах да го видя. Вместо това, е забил нос във възглавницата, прегърнал я и е заспал дълбоко, усмихнат, на моята половина от леглото... 

*Повече по темата: Max-Planck-Institut, The Guardian, NYTimes, Psychology Today.