Несамота

сряда, февруари 20, 2013 0 Коментара

Има фукции в живота, които предразполагат към съдържателно ежедневие. Политическите не  винаги са сред тях, но точно днес не смятам да се самоотвращавам с политика, когато ежедневието все пак ни предлага и известна доза красота. В този ред на мисли, да живееш в кутия е доста отричано и слабо осмислено.
Да вземем пликчето за чай, например. То по начало не би могло да бъде самó. Още от раждането си, впрочем, образуването си, на него му е предопределено да дели пространството със себеподобни. Никак не е лесно в повечето случаи, особено когато имаш за сестра взискателна лайка, пренапарфюмирана мента и горделив кантарион. Но шипката отдавна се бе примирила със съдбата си и вместо да се оплаква, си представяше, че е на мястото на балерина от приказка на Андерсен и се надяваше все някога да се появи на рафта и някой оловен войник. Въпреки скуката и монотонността на ежедневието, тя дълбоко в себе си знаеше, че съдбата е повече от милостива към нея. Каква по-смислена професия от тази да дариш топлина някому, киснейки в топличък басейн, да усещаш как водната струя те полива и извлича най-хубавото, най-полезното, най-значимото от теб. Наистина, краткотрайно утешение, но пък в пъти по-добре от съдбата на сестрите ѝ, които се превърнаха в шипков мармалад с консерванти. Тя оценяваше това, макар че в началото картонената кутия я задушаваше и бе дълбоко притеснена, че е по-вероятно да мухляса, отколкото да подари топлина. И все пак дом като дом, задушаващо или задушливо, това бе мястото, към което принадлежеше. Тя осъзнаваше, че произлиза от славен род и понякога гордостта я заслепяваше, просмукваше цялото ѝ пликче и му вдъхваше маков цвят на самохвалство, каквото тя не искаше да си позволи. Този факт също не ѝ дойде свише, трябваше ѝ време да свикне с пъстрия си дом и винаги малко се натъжаваше след изчезването на някой от братята и сестрите, но и леко им завиждаше, тя щяха да видят СВЕТА. Някак инстинктивно усещаше, че това не е бреме, а призвание, затова и безропотно очакваше реда си, не се съпротивляваше, не се бореше, радваше се. И търпението ѝ бе възнаградено.

Един зимен и средностатистически скучен следобед я разтърси паниката на промяната. Свита в ъгъла, почти осиротяла, в компанията на още двама от първоначално 19 събратя, осъзна, че към нея се приближава скована от студ и посиняла от липса на ръкавица детска ръка, която я дръпна не особено галантно за конеца с табелката „8 минути“. Това не бе указание за употреба, за нея бе съдба. Колко просто и безпроблемно. Наивните хора се взират в звезди, карти Таро или утайка от кафе. А тя знаеше. И беше спокойна. Видя, че детето трепери, явно бе попрекалило с играта в топящия се сняг, защото беше цялото мокро, кихаше неистово и оставяше мръсен отпечатък по кухненския плод с подгизналия си ръкав. Тя малко се засегна на небрежния жест, с които я подхвърли в дълбоката чаша, но после се сети, че на децата са им простени някои малки грехове. И сякаш някакъв женски инстинкт я накара да се усмихне. Разположи се удобно и зачака топлия дъжд, все така усмихната се сливаше с горещата струя, която я прегръщаше от всички страни и ставаше една вълна с нея, там, където се заражда женската душа...
Миг по-късно, детето отпи от течността, която трябваше да възвърне силите му и да го спаси от настинката. Наочаквано му стана весело и неподозирано жизнерадостно, сякаш виждаше близък приятел пред себе си, макар че беше съвсем самó в празната стая. Не защото видя, а усети смисъла на НЕЯ, грижата, шипката, майката, любовта...   

НЕделим по братски

събота, февруари 16, 2013 0 Коментара

„Сестра брата кани на вечера
иелай, иелай, братко, да вечераме.
Вечерайте, сестро, мен не чекайте,
я сум пило, сестро, у меаната.“
 Българска народна песен
Обратнопропорционално на „романтичната“ любов, тази между брат и сестра еволюира с времето към все по-красиви величини. Първата започва с пеперуди в стомаха, понякога се заклещва в гърлото като неизлюпена ларва в пашкул, и при съвместно съжителство често се оежедневява до спречквания по неизмити чинии. Връзката между брат и сестра от друга страна ПРОтича диаметрално противоположно на гореописаната схема и, основното, не ИЗтича като срок на годност на шоколадова илюзия. Тази връзка датира от осъзнаването, че не си сам на света и този факт започва да те радва след първоначалното разделяне на територия, добре де, трудно ми беше да деля любимия фотьойл :D. С течение на времето минава през иронични забележки за мръсни чорапи и неизменно през вродената недоверчивост и неодобрение спрямо гаджетата на другия. Странна тенденция, хем все се стремиш да приземиш обичния брат, хем си готов да отхапеш някой крайник на всеки, който се осмели да го критикува в твое присъствие и се развилняваш като недресиран цирков лъв.

Недай си Боже пък някоя знойна красавица се опита да го опитоми, то тогава влагаш исполинска енергия, за да... всъщност не се знае за какво, а срещу какво, срещу шанса да го делиш с друго живо същество. Само че МОЯТ (колко собственически звучи само) брат не ми даде този шанс, избирайки най-нежното същество, което освен да обожаваш, друго чувство не би могъл да си позволяваш...

***
13 е щастливото ми число, не единствено, защото ми харесва да правя напук на света и себе си, а защото това е времевата дистанция между брат ми и мен. Малко му завиждам, той е имал време да мисли за мен, да ме поиска за компания, дори малко да ме обикне, още преди да е знаел със сигурност, че ще ме има, а аз го приемах за даденост, която не би могла да не е част от живота ми. Доброволно е заменил някой и друг тийни-купон със сменяне на пелени ('89 памперси нямаше), по-късно с игри на „Не се сърди човече“, в които не ми подари нито една победа и ме научи да се боря...

Благодаря му за търпението, което проявяваше, когато се записвах, пеейки химна върху касетките му с Macarena, Coco Jumbo, Zombie; за ироничните коментари, които ежедневно ме провокират да мисля; за завоалираната загриженост, изразена в подаване на отворена бира след безкраен работен ден; за дома му, който винаги отваря за мен и ме кара да чувствам като свой; за безрезервната подкрепа, която дoказва практически; за факта, че го има, още преди да съм имала шанса да го измечтая, да осъзная колко много искам да деля кръвта си с ТОЧНО с него!

П.С. Честит рожден ден на един неописуем брат и бъдещ прекрасен баща, който четейки това ще ми каже да зарежа сантименталностите, a именно тази му непринуденост ценя особено :)

(Ал)химия на любовта

четвъртък, февруари 14, 2013 0 Коментара

„Скъпа нежна убийце,/ защо искаш да ме убиеш,
като те обичам от сърце/ повече от всяка друга“ (собствен превод)
(Оригинал: Vil süeziu senftiu toterinne,/ war umbe welt ir toten mir den lip,
und i'uch so herzeclichen minne,/ zeware, frouwe, gar für elliu wip?)

Не, цитатът по-горе не е новият хит на JayZ, който не сте чули, нито пък някоя песен на известната певица Цецка Зюмбюлкина (,които често не се различават по смисъл от популярните американски парчета). Това е един вид немски поп-фолк, който граничи с ретрото, понеже е бил разпространен между 12. и 14. век по земите на Германия (горе-долу по времето, когато хората тук са говорели на немски с конете си). Жанрът се нарича официално миннезанг и не се различава особено от днешната популярна музика. Историците твърдят, че е дошъл от Испания, която по това време е била във владенията на маврите, които пък са мюсюлмани, дошли от Саудитска Арабия. Твърди се, че техните поети, наричани суфисти, пишели любовни поеми, но не възпявали жени, а Бога (или поне това е официалното станивище по въпроса). При всички положения стиховете били толкова красиви и идеята за безрезервна любов (към някоя жена... или мъж) въпреки всички прищевки и въпреки изпитанията на съдбата толкова се харесала на французите, немците и англичаните, че и те започнали да пишат в подобна риторика, посвещавайки стиховете си на разни благородни дами, които били виждали веднъж в живота си на някой бал. Така от силната любов на суфистите към Бога се родила идеята за безрезервната любов на мъжа към жената, дала начало на рицарството и пресъздавана след това от стотици романи, холивудски филми и сапунени сериали, които копират разни известни романи, които копират други по-безизвестни романи, които копират Дюма и Шекспир, които пък копират идеите на миннезенгерите (,които, както разбрахме, копират суфистите). Някакви въпроси дотук?

Извинете за историческото отклонение. Уж седнах да пиша статия за Свети Валентин, а пък то излезе почти дисертация по история на литературата. И ако започнах с такава подробна историческа точност, то беше защото исках да изследвам същността на любовта. Така де, на 14. февруари празнуват обичащите (и пиещите разбира се) и ми се щеше да дефинирам кои са тези хора. В нашия свят да обичаш е толкова лесно! Аз всеки ден, час и момент раздавам любов! Аз обичам: мъжа си, приятелите си, семейството, обичам романи, залези, криминални филми, топли душове, котки, шоколад, пица, портокали, лазаня, панирани крилца, яйца по панагюрски, третия мускул отляво на корема на Брад Пит... Момент, момент, момент! Май алкохолът няма да ми стигне, за да отпразнувам толкова любов тая година.

Ние, европейците, обикновено имаме точно една или две думи, които означават любов към предмети, хора, животни и дейности (Love, Liebe, Amour etc.). И после се чудим защо не можем да разберем любовта между мъжа и жената, която е натикана в една категория заедно с толкова много други емоции и преживявания. В други култури това съвсем не е така. Например етническата група макасар в Индонезия имат 25 понятия, които на нашите езици означават „любов“. Те различават чувството според социалните връзки, съществуващи между обичащите се (приятели, мъж и жена, родители и деца) и според силата и качеството на чувствата. Така например за любовта между двама съпрузи има 4 понятия. Тъй като полигамията е често срещана, идеалът за любов между съпрузи е смесица от любов в смисъл сексуално привличане и любов в смисъл разбирателство и уважение. Често пъти се среща обаче между двама души да се развие един вид любов, който води до много силно желание да бъдеш непрестанно с другия и се приема за болестно състояние. Ако двамата са млади и неженени, родителите викат лекар, който да излекува влюбения млад човек. Тази болест се смята за много опасна, защото води до липса на апетит, безсъние, сърцебиене, изчервяване, заекване, неблагоразумие, а понякога дори до забременяване преди брака. В едно общество, в което контролът на емоциите се равнява на благоприличие, подобно поведение е срамно. Разбира се този вид любов може и да се развие между двама съпрузи и тъй като в този случай най-срамното последствие, а именно забременяването, вече не е проблем, тя не се смята за болестно състояние. Затова и тогава не се вика лекар. Въпреки това е нежелателна, защото в случай на смърт на единия другият се разболява, не желае да се храни и мисли единствено за човека, когото обича. Освен това този вид любов изключва полигамията, което води до известни проблеми. Например ако жената се разболее, няма друга съпруга, която да готви и трябва да дойде някоя сестра или съседка, за да помогне. Това разбира се невинаги е възможно, а и чужда жена вкъщи е опасна за репутацията на мъжа. За разлика от това по времето на миннезанга, а понякога и днес чуждата жена, която готви и чисти вкъщи е нещо нормално в иначе моногамната Европа и дори понякога жертвоготовно изпълнява и останалите съпружески задължения на болната или отсъстваща съпруга. Това разбира се по никакъв начин не застрашава моногамията. Освен това състоянието на влюбеност, така притесняващо някои индонезийски родители и младежи, се приветства в Европа и се смята за нещо положително и извиняващо всякакви глупави постъпки. Излишно е да казвам, че лекар не е нужен.

И въпреки това аз се обърнах към един лекар, за да разбера, дали има нещо вярно в индонезийската диагноза на любовта. Оказва се, че има 4 хормона, които произвеждат състоянието на влюбеност. Окситоцинът, по-известен като хормона на гушкането, води до непрестанните мисли за любимият човек. Молекулата на моногамията, вазопресин, предотвратява изневярата, а високите нива на допамин предизвикват безсъние, изчервяване, сърцебиене и стрес. Освен това допаминът намалява нивата на серотонина, което от медицинска гледна точка води до психичен дисбаланс. Реално погледнато, индонезийците имат право: влюбените страдат от психова невроза!

И все пак аз като социален антрополог по образование и роматична идеалистка по призвание, отричаща емпиризма, ще попитам: коя е причината и кое е следствието? Нима нивата на хормоните предизвикват чувствата, нима хормоните се равняват на чувствата или е точно обратното: чувствата предизвикват играта на хормоните? Ние сме свикнали чувствата да са нещо пасивно, резултат от нещо външно, но нима не е възможно те да са първопричината вместо резултата, действието вместо отговора? Имам предвид, че в общества, в които бракът между братовчеди е идеал, често се случва те наистина да се влюбват един в друг и след това да се женят. (На някого да му се струва самата идея, да се омъжиш за братовчед си привлекателна???) Имам предвид, че ако никой не ти е показал какво е правилно и какво е неправилно, кое е хубаво и кое е лошо, няма как само чрез хормоните си да го знаеш. Или както казва литературоведът Яус, не природата учи двама млади как да бъдат влюбени, а езичеките романи (да, често пъти забранени от църквата), които те четат. А аз добавям: и филмите, и порното, че и това, което виждат в училище, на улицата, в автобуса или вкъщи ги учи как (не) „се прави правилно“. Пък хормоните, те следват мелодията на душата.

Люботворящо

сряда, февруари 13, 2013 0 Коментара

Отворяш очи, огледаш се в сянката на излиняващ сън, пробягваща като подплашена сърна по белия таван и се усмихваш на собственото си очакване, което те гъделичкаше цяла нощ. За първи път си радостна да посрещнеш утрото, което да е ново начало, а не компромисен вариант на нощта. Защото се приближава любовен ден. Само този, който е чакал безкрайно дълго среща с любимо същество, отмервал е времето в милисекунди и е тиктакал в обратно броене, осъзнава предимствата на планираната любовна среща и я предпочита пред спонтанната. При дългоочакваното емоционално торнадо, то те е връхлитало и те връхлита всеки ден, в който си давил желанието във врящата вода на самодисциплината, потапял си го в нея като пликче чай, което придава аромат на хлорираната вода и навява далечен спомен за истинска природа, истинска чистота, истински допир... През нощта чаят вече толкова е изстинал, че не успява да стопли свития на моряшки възел стомах, подобна измъчена напитка се търкулва по гърлото само в алкохолен съпровод, акомпаниран от малко нежност, натикана в латинизиран есемес и между 7 и 13 въздишки на нощ, или „колкото поеме“ душата. Но пък чакането си струва, най-после бе дошъл денят, мигът, трепетът на спрялата вселена в два чифта усмихнати очи...

Знаеш, че няма да е безпроблемно, но ще е пълнокръвно, вероятно отново не ще се разберете за мястото на срещата и той ще чака навън с очи, в които грях и спасение правят любов, докато ти докосваш огледалния образ на най-женската си версия в стаята, която ви принадлежи, и така за ден, за нощ, захвърляш учебници и докосваш суетата на предстояща сласт.

Задъхан телефонен разговор и нервен смях, породен от абсурдното недоразумение ти дават време да подредиш мегдана на нетърпението си, отваряш вино и разсипваш с нервни, прясно лакирани ръце по стъклената маса, пускаш любимата ви музика, обличаш най-новите произведения на красотата във формата на бельо и се намяташ с вълнение. Открехваш прозореца, за да намигнеш на смрачаващия се град и подаваш ръка през перваза, за да докоснеш влагата на живота, която гали земята нежно, както знаеш, че след секунди ще бъдат галени косите ти. Звъни се и това те изтегля като ласо от предвкусения унес, за да влезеш в безвремието. Той стои пред теб с очи на бог и дете едновременно и не ти дава шанса дори вербално да го поздравиш, вече е подчинил езика ти. Целува те с нетърпението и нежността на мъж, чията сила и ахилесова пета едновременно си ти...
Навън вали.

Ensimismada I

вторник, февруари 12, 2013 0 Коментара

02:30 "Ти"
Отваряш очи и мигновено скачаш в леглото, сядаш на ръба му и се надвесваш над тъмния под сякаш пристъпваш към бездната на самодивски скали. Разрешаваш на презрамките на сатенената нощница да гонят незасъхнали капки пот, изплакани от порите на кожата по гърба и раменете във водовъртежа на среднощен кошмар, на същия, повтарящия се, Вечния. Искаш ди плачеш, но кървиш, искаш да дишаш, но хриптиш, искаш да избягаш, но седиш. Страх те е, че може да погледнеш кошмара в бездънните му очи без зеници и мигли, два кратера като черни дупки, които те поглъщат като тропическо растение доверчива муха. Насън бягаш, но не напредваш, тялото тежи, мускулите са се превърнали в спазми от плът. Стискаш устни напук и крещиш на компютъра, че не искаш, не можеш, не трябва да си негова робиня. Само той още мълчаливо те слуша, останалите мебели отдавна обявиха тих бойкот, дори гардеробът не отваря вече врати, за да сподели с теб съкровищата си. 

03:00
Изкъпана, почти уравновесена, но никога опитомена, приласкаваш с поглед чаша кафе. Горчи, но не от него, отровата е в теб. Тя е като евтино вино, което успява единствено да те замае за части от секундата и после оставя кисел привкус на разложени идеали. Знаеш, че спасението е пред теб. Доближаваш се боса до бюрото, а допирът на мраморен под буди сетивата и ти пропомня самотата. Прецъфтелите орхидеи съзаклятнически си шептят по твой адрес от перваза на открехнатия прозорез посред зима. Смешна, патетична, може би дори възбуждаща гледка представляваш за някой ранобуден съсед, мислиш си и продължаваш да се преобличаш на светната лампа преди да се потопиш в празния лист, вместо да се блъснеш в плоския монитор. В малко аспекти на живота ти традициите още диктуват парада, писането върху туптящ лист хартия е сред тях. Докосваш го, настръхваш, той потръпва, искаш да заплачеш. Но се страхуваш да не го опетниш, все пак го обичаш и инстинктивно се опитваш да го съхраниш. Чувстваш, че овладяваш един от демоните си пишейки, чудесно, остана само още цял харем. От листа вече те гледа чужд чифт очи, но не като твоите, тези са зелени, безсрамни, подигравателни, това е провокацията на Нора.

04:00 "Тя"
Нора се роди през 1992, на 5 беше любимка на семейството заради ангелското си лице и талантa да дресира костенурки, на 10 я характеризираха като дете с неопределени заложби, което "би могло и да просперира в живота", на 15 обаче вече беше скандална тинейджърка с 6 татуировки на екзотични места, два тайни (или не толкова) аборта и завидна колекция от жартиерни чорапи. Скандалното и реноме предизвика две предупреждения за изключване от училище, инфаркт на дядо ѝ и дълбока завист на сестрите ѝ, че на нея вече нищо не ѝ се забранява, защото така или иначе живее по собствено формулирани закони на тротоарната любов. На 16 вече се беше отказала от илюзията за вечна любов, брак, а понятието ѝ за деца представляваше събуждане след упойка с болка между краката и временно въздържание от любимата ѝ междуполова комуникация. Смяташе да се посвети на портретно рисуване на алеята на някой летен курорт, в който германците генерално заплащат добре всякакъв тип женски услуги. След работа (не можеше да си представи още работното време, но грубо казано вечер) смяташе да се разхожда по плажната алея като героиня от филм на Уди Алън, но подозираше, че в нейният случай е по-вероятно да наподобява типаж на Алмодовар. Вярваше, че родителите ѝ ще са ѝ благодарни, че им сместява ежедневния срам пред съседите, когато я виждат в компанията на поредното гадже-изпращач единствената мъжка функция, към която нямаше забележки.

05:00 "Те"
Това, което не присъстваше в скицирания ѝ план за оцеляване, беше Пламен. Още и през ум не ѝ минаваше, че на 16.10.2008 година ще се загуби в далеч не-перфектната му усмивка, докато я наблюдава как нескопосано държи цигара и се опитва да създаде проекция на самата себе си. Вместо бързо подмятане за дължината на впечатляващите ѝ крака, той първоначално разхожда отегчен кестеняв поглед по орифлеймовите ѝ мигли. Секунди преди да отмести очи от кукленското ѝ лице го пронизва нотка на нездраво любопитство. Има нещо в позата, прическата, погледа ѝ, което го предизвиква да я нарани, да счупи волята ѝ, да я подчини. Животинският порив да доминира нахлува във вените му като лондончани магазини при следколедно намаление, тестостеронов коктейл от сила и страх го тласка към потенциалната жертва, която мечтае да сломи. А после да я приласкае и да я спаси, да отвори прегръдките си и да я потопи в морето на собствената си болка, да я направи своята русалка, която да поиска да смени краката с опашка и да поеме неговата слабост и отговорност да бъде силният мъж... Започват сконфузен разговор пред входа на напудрена дискотека със салфеткова програма, но звуците се отдалечават, чезнат като пламък на свещ пред очите на загубен приказен герой на братя Грим, изплъзват се в лоното на въображението и се разливат като отражения в криво огледало...

05:55 "Аз"
Чакайте! Не ме оставяйте сама, още дори няма 06, не мога да чакам дo следващата ни нощна среща, когато ще ме посетите като лястовича двойка през април, за да ме изоставите отново през септември, не мога да чакам, не искам да чакам, денят е моят септември...Отварям очи съвсем объркана. Вече дори не знам дали още се намирам на немска географска ширина, знам само, че дишам, пулсирам и вече определено имам сили да крещя. Ставам от леглото, усмихвам се и започвам да броя часовете до следващата нощ...