Кажи ми откъде си и ще ти кажа колко струваш...

сряда, януари 15, 2014 0 Коментара

Честита нова година! Нека тя ни донесе много поводи за удовлетворение от самите себе си, мотивация, за да успеем да се обичаме въпреки себе си, и нека надмогнем някои персонални несъвършенства, наследени от предишните години. А на всички българи и румънци, живеещи в чужбина, пожелавам... да сме над някои неща.

Последната седмица се превърна в медийна дисекция на всевъзможни политически (не)коректни изказвания относно „прилива“ на български и румънски „емигранти по бедност“, както красиво са формулирали немските експерти. Вероятно се досещате кого визират, а именно тези хора, които по едни или други житейски, социални, образователни или трудови причини, по стечение на обстоятелствата до момента не са напуснали държавата, защото не са си го поставили за цел. Улесненията за нас (сборно понятие за българи и румънци, така и така винаги сме една „хомогенна“ група според немските и английските медии) са чисто банални. 

 Все още да си в чужбина на моменти е емоционална клизма, все така не говориш ли езика, по-добре се върни оттам, откъдето си тръгнал, а ако не успееш сам да си създадеш връзки, и след 4 магистратури можеш да си си безработен. Но не, падат ограниченията и източноевропейците хукват като отвързани към западна европа, jawohl, идва ми иронично да възкликна.

За чужденците в Германия от горепосочените народности, последните седмици не бяха примамливи, за да изразиш гласно националността, разпределена ти по рождение. Не че някой от хората, които познавам, се е крил, но и некоординираните реакции на питащите са си открито дразнещи. В някои аспекти опасенията не са съвсем безпочвени, социалните има да му умуват каква челяд водят със себе си някои български или румънски малцинства със себе си. Само че, за да сме политически коректни, а не само да се бием в гърдите, че това е факт, трябва да се направят някои вметки:

  • Румънецът не е българин и българинът не е румънец. Надали на някой германец би му харесало постоянно да го наричат датчанин например...
  • София и Букурещ не са дублетни форми, географската карта го онагледява.       
  • Емиграцията има много лица. Студентите най-малко от всички претендират да „ограбят“ работните места на местното населения.
  • Емигрират академици, лекари, много можещи хора, и се поднасят курбан на чужда икономическа система, само защото в България тази е ...да кажем... плачевна.
  • Ако в Германия се прави разграничение между немци и такива с чуждестранни корени, то не държа всички ромски представители да бъдат категоризирани заедно с лекарите под общ знаменател „българин“. Дали страдам от нетолерантност е въпрос, който ме мъчи в свободното ми време, но все пак...
  • Емиграцията е част от развитието на една държава, нейно голямо богатство и много силен икономически коз, извор на по-изгодна работна ръка и на квалифицирани кадри, от каквите местните западноевропейски икономики се нуждаят.     

Докато германците плюят змии и гущери по повод приема ни в ЕС, аз се сещам за преразпределението на пазарните възможности в родния ми град. От 2007 до днешна дата, на територията на неголемия Пазарджик се повиха Пенни, Кауфланд и какво ли още не. Иначе казано, монетата винаги има две страни. Експандирането на европейския пазар е изгодно на българска почва, а пък и черноморските ни курорти не остават извън полезрението на западноевропейците. Време е да престанем да се надиграваме термонологично със широко затворени очи. 

Настрана политиката и икономиката, от чисто етична гледна точка е недопустимо създаването на представа за човека въз основа само и единствено на националността му!      

, , , ,

Unknown

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)