Презентации, сиви костюми и високопарни фрази – така може да изглеждат някои закостенели научни конгреси, но в танцовите среди това си е друга бира. Дните и нощите се сливат, мускулите тактуват ритъма на претоварването, а танцът се слива с (или дори измества) ежедневието, като дори слизането по стълбите на метрото се превръща в падеборе. Ежедневието придобива ритъма „1/2/3, 5/6/7“, а нощите се трансформират в най-трезвото пиянство на хора, танцуващи със себеподобни от цял свят, долетели специално, за да се влюбят и в друг дансинг.

Скоро ще имам много материал за споделяне, защото актуалният берлински конгрес включва и присъствието на едно от най-големите салса-величия, чийто принос породи именуването на цял един стил в негова чест: ЕДИ ТОРЕС! За салсоманите това е преживяване както за дете, което за първи път вижда преоблечен дядо Коледа да раздава подаръци – истина и реалност се прегръщат, за да допълнят красотата на една мечта, макар и за кратък период от време. НО стига метафори, грабвам обувките за танци, затварям си очите за лошото време и си обличам нетърпението, защото броенето от днес до неделя започва сега...