Списък с не-задачи

сряда, август 13, 2014 0 Коментара

"Средностатистическият човек има списък с неща, които трябва да направи.
Най-успешните хора в света имат списък с неща, които трябва да престанат да правят." (Свободен превод по Робин Шарма)

Имало едно време един камилар. Един ден дошъл един пътник и поискал да попътува с камиларя из пустинята, за да не се изгуби, ако тръгне сам. Камиларят се съгласил и двамата потеглили. Дошла нощта и камиларят отишъл да върже камилите, за да не избягат в тъмното. Вместо да извади някакво въже обаче, той просто се приближил към камилите, накарал ги да седнат и направил във въздуха движения, сякаш ги връзва. Камилите послушно останали на едно място и на сутринта си били още там, където камиларят ги бил вързал с въображаемото въже. Той отишъл при тях и направил във въздуха движения, сякаш ги развръзва и те започнали веднага да се движат напред-назад. Пътникът наблюдавал целия процес, учудил се, но не казал нищо. На вечерта камиларят обаче повторил същото, камилите пак се кротнали и пътникът не се сдържал да попита:
- Кажи ми камиларю, защо правиш така, сякаш връзваш камилите, а реално ги оставяш свободни и те могат да избягат по всяко време?
- Те може и да са свободни, - отговорил камиларят. - но сами не знаят, че са свободни. По навик познават движенията за връзване и развръзване и само като ги видят, изпълняват това, което искам от тях. Защо да хабя въже да ги връзвам, като съзнанието им ги държи по-добре вързани от всяко въже?
Нека погледнем на ежедневието си от една друга перспектива
Не помня кога и къде четох тази приказка. Онова, което ми направи голямо впечатление обаче, беше фактът, че посланието се отнася за хората. Затова ето кратък списък с навици, които лично мен ме държат вързана на едно място.

 

1. Женски сайтове

Враг номер едно на доброто ми настроение са "розовите" сайтове. За разлика от женските списания, към които никога не съм проявявала истински интерес, електронният им вариант е истинска дрога за отчаяния ми мозък, вечно търсещ решения на козметични, диетични и житейски проблеми. Късметчета, форуми на отчаяни съпруги, които не могат да вкарат в ред собствения си живот, но пък винаги "оправят" чуждите, "психологически" тестове, съвети за красота, любовни съвети, резултати от разни "социологически" и "психологически" проучвания на тема изневяра и други подобни: всичко това е като дъвка за Ума и не само не го храни, ами и го уморява и води до пълно отчаяние. Затова съм решила: пълна абстиненция. Пък то има и нетоксични сайтове, които да чета през свободното си време.

2. Сравнение с другите хора

Човекът е социално същество. Нека си признаем, всички го правим: "Тази е по-слаба от мен.", "Този има по-хубава кола.", "Това семейство беше на по-хубава почивка от нас." и т.н. Сравнението с околните е нещо естествено, което ни кара да се чувстваме "нормални", помага ни да отговорим на социалните очаквания и ни подтиква да намерим нови цели. Проблемът е, че често пъти пропускаме въпроса относно цената на онова, което искаме. Идеалната фигура например често е резултат от лишения и дисциплина, многото пари обикновено означават по-малко свободно време с близките или брак по сметка и така нататъка. Все неща, които не се вписват в ценностите и желанията на всички хора.

3. Социални мрежи

Някои казват, че фейсбук е платформа за маркетинг. Други - че е клюкарница. За мен той е комуникационен канал с хора, които виждам рядко, и... начин да си изгубя времето. Може би има нещо вярно във всяко твърдение. Може би социалните мрежи са черна дупка за свободното ни време и едновременно с това възможност да останеш в контакт с определени хора. Струва ми се обаче, че трябва да се стремим към рационалното им използване, а не да ги оставяме да ни "изсмучат" до обезличаване. Затова и нямам фейсбук-апликация на таблета, която с непрекъснатото си звънене да ме прекъсва и "разтрошава" мислите и ежедневието ми.

4. Негативизъм към другите

Помня как в гимназията с една приятелка сядахме на ул. "Витоша"  обсъждахме хората, които минават. "Ох, тази как се е облякла само...", "Тези двете са еднакви като нощни шкафчета.", "Каква ужасна двойка... Как може жената да е толкова по-висока от мъжа?" Винаги имаше нещо за мрънкане.
Истината е, че подобни критики към околните създават усещане за превъзходство. Чувстваш се като съдия на целия свят... А реално си съдия само на собствения си свят. Отрицателните изказвания се закотвят в съзнанието, изразяващите негативизма към самия теб и задръстват всяка положителна енергия.
Не казвам, че е лесно като човек перфекционист да живееш в Берлин, без да критикуваш себе си или другите. Градът е мръсен и шумен, пълно е с всякакви хора, времето тече бързо и много често съм потресена от начина, който някои майки се грижат за децата си. И въпреки това мрънкането не решава проблемите. 
Но пък положителното мислене дава нови идеи. Затова сега сядам в метрото винаги до хората, които са ми най-малко симпатични. И търся красотата дори в мръсните чорапи, набутани при 30 градуса в груби немски сандали (засега безуспешно, но аз съм оптимист по природа).

5. Непрекъснато проверяване на телефона / мейла

Най-ценното, което можеш да дадеш на любим човек или занимание, е пълното си внимание. Това автоматично изключва бърникането по мобилния телефон и проверяването на електронната поща по време на вечеря например.
Освен в офиса, където е част от работата ми да бъда откриваема през цялото време, не проверявам мейла си непрекъснато. Да не говорим, че ако пиша нещо, е най-добре изобщо да нямам достъп до интернет.

,

Unknown

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)