В тази статия няма рецепта за кървав стек, нито съвети за бързо усвояване на основите на тангото. Тази емоционална нация има още много какво да предложи на културно равнище. А именно „Диви истории“. Лентата е носител на номинация за най-добър чуждоезичен филм, но не това е основната мотивация за решението да й обърна внимание. Това е див, свеж, апокалиптичен и невероятно забавен коктейл от човешки емоции. Има сюжети, който те засмукват като прахосмукачка и те оставят да съжителстваш с главните действащи лица в торбичката й на фона на ежедневен прах. Просто не те пускат, сякаш са забелязали, че и ти не можеш да се отърсиш от тях. Явлението ми е до болка познато от контакта с книгите, така наречения пост-прочит-синдром. Подобно влияние на филм върху психиката си не отбелязвам често, затова и смятам, че в конкретния случай си струва да Ви го препоръчам. 

   

Ежедневието е трагикомедия, която може да достигне експлозивни величини, особено когато причината за сблъсък между двама души е... абсурдна. Когато малкото камъче обърне колата, а баналността е опънала като струна търпението на изтормозената човешка душа, то тогава... се разпукват черупките, въртят се сатъри и се ближат рани на фона на един разпадащ се декор. Когато демоните излязат, няма път назад. Насилието, оказва се, не е запазена марка на отделни лица, а е неотменна част от човешката природа: 

Плотът е посветен на шест кратки истории, описващи куриозни ситуации. Топосът на всяка от тях е различен и протагонистите на пръв поглед не са носители на нищо сходно, освен на добре гримирана страдаща душа, която след дълго подтискане изплува на емоционалната повърхност и експлодира, предизвиквайки кърваво цунами. Филмът обаче не е депресираща равносметка за злото у всеки от нас, а брилянтна трагикомедия, посветена на абсурдите, с които се сблъскваме ежедневно. 

Следва бърза скица на мозайката от съдби. Шест диви истории, посветени на:

1. ... пилот на самолет-камикадзе, който намира начин да отмъсти на наранилите го по време на житейския му път;

2. ... пиян тийнейджър, който прегазва бременна жена и богатият му татко се опитва да го измъкне от наказание, вербувайки градинаря;

3. ... сватба, която прилича на курбан, и на която се лее повече кръв от шампанско;

4. ... инжинерът, който първоначално има всичко, докато един ден (рождения ден на сина му) неправомерно колата му не бъде вдигната от паяк;

5. ... сервитьорката, която обслужва убиеца на родителите си и колежката й готвачка, която решава да вземе отмъщението в свои ръце и забравя  каузата, фиксирана в крайния резултат;

6. ... шофьорите, които се конкурират до смърт (буквално) за властта на лентата.

Тези така ежедневни ситуации биха могли да са част от сценария на всеки от нас. Все по-често се уверявам, че българите сме не по-малко експлозивни от латиноамериканците, не по-малки „кибритлии“. Може би точно по тази причина ми се иска повече хора на гледат този филм, посветен на случайни протагонисти, които за момент излизат от пътя на благоразумието. Защото всички сме в кукления театър на едно начервено общество, но трябва да си даваме по-често възможност за освежаване по време на антракта. И то преди да подивеем окончателно.