Не гледам новини. Освен ако не съм в България, защото там телевизорите не се изключват, или пък съм на работа, защото участвам в продукцията на създаването на по осем емисии на смяна. Снощи случаят беше такъв. Докато на един от екраните зад мен течеше актуалната емисия, а аз бях потънала в трите компютърни екрана пред себе си, един от най-духовитите и провокативни говорители от английската редакция четеше напевно новостите от цял свят. Колкото и да бях потънала в собствените си задачи, две истории ме накараха да се обърна и да се заслушам с неприкрит интерес. Първата беше посветена на възможността за прилагане на ефикасно лечение на вируса на СПИН. Звучи като епохално откритие, дано да бъде също толкова успешно приложимо при хората, колкото се е оказало при лабораторните мишки. 

Докато си мислех колко е неизчерпаем потенциалът на човешката гениалност, покрай ушите ми мина информацията за друга „невероятна“ инициатива. На върха на най-високата планина в Япония вече има интернет – аплодисменти! Фактът сам по себе си е впечатляващ, но идва и аргументацията защо – за да могат посетителите на връх Фуджи да се снимат и непосредствено да се тагнат във фейсбук. Безспорно, важно е, нали помните пирамидата на Маслоу, сред екзистенциалните човешки потребности вече се нареждат и социалните мрежи:

Интервюираните посетители бяхa във възторг (с едно излъчено изключение, разбира се). Един от тях сподели впечатлен, че на върха всичко функционира, и интернетът, и покритието на телефоните. Той със собствените си уши чул как хора говорят по телефона с шефовете си за работа.... В държавата на карате, нинтендо, суши, но и каоши („смърт от преумора“), перманентната комуникация с работното място вероятно е задължителна. 

Но да се върнем към социалните мрежи. Намирайки се на спиращо дъха място сред природата, пред шанса да не си печеш мозъчните гънки пред компютър и да си спестих злоупотребата със смарт-фона, наистина, ама наистина-наистина ли човек има нужда от безжичен интернет, за да се тагне на секундата ФъФ фейсбук? Понякога не разбирам посоката на развитие на света, в който все по-малко реално живеем...