Беше валяло и асфалтът беше мокър. Същият този асфалт, който няколко седмици по - рано по време на Световното по футбол издишаше жега като проводник на емоции чак от ЮАР до Германия, сега беше осеян с локви, които прескачах по пътя към спирката. Хладно беше и на спирката. Направи ми впечатление, че белият му суичър имаше същия цвят като зъбите му, които блеснаха в тъмното, когато ме поздрави.

- Нали нямаш нищо против да хапна набързо? - попита ме извинително, когато погледът ми се спря върху пакета от Burger King в ръцете му.

- А, да… Рамадан. - сетих се най-накрая. И така първата ни среща започна с бургери, учудване и августовски дъжд.

Сега отново е Рамадан. И макар че този път започна с купища домашно приготвена храна и юнско слънце, сякаш за пореден път колелото пак се е завъртяло на онази същата позиция, където беше преди шест години. Месеците в мюсюлманския календар следват не слънчевите движения, а лунните, затова никога не съвпадат с юлианските месеци. Затова Рамадан всяка година е с 10 дни по-рано от предишната. Просто защото лунната година е по-къса от слънчевата. Според луната вече са изминали повече от 6 години от запознанството ни. Нищо, че слънцето е на по-различно мнение.

И макар че не съм мюсюлманка, за мен Рамадан носи усещане за особен празник. Мирише на лято, въпреки че след някоя друга година ще е през пролетта, а след това през зимата. Рамадан пари като напечена от слънцето пейка, лепне по мен като въздуха след летен дъжд. Тежък празник наистина, изпитващ волята също както слънцето на Дунавската равнина подлагаше на изпитание ваканционното ми щастие в един друг живот. Рамадан мирише на безбройни манджи също като кухнята на баба ми през лятото, когато трябваше да изхранва повече гърла от обикновено. Рамадан е като вино от глухарчета, което има вълшебното свойство да връща лятото по всяко време на годината, да лекува ежедневното, да ни връща към началото, към лично нашето си начало и по този начин да разчиства пътя за новото.

Тогава беше август, днес е юни, някой ден ще е февруарска виелица. И все пак по свой особен начин ще е едно и също време на годината. И може би един ден ще престана да измервам времето с месеци и сезони, ще спра да вярвам в годините, както вече не вярвам във вещици и ще има само дни. И тогава ще останат само емоции, нови и познати, закотвени с аромати, мелодии и думи, които ще завъртат спиралата на времето. Моето и нашето...