.png)
„Капки от любов“
Да пише човек за любов през февруари е по-комерсиално от турне на „Планета-Пайнер“ през лятото. Не че „няма любов, не намерих любов, преобърнах всичко, ала не намерих любов“, точно обратното! Не просто отдавна не я търся, ами тя ме е запреследвала като отчаяна фенка на Джъстин Бийбър след участие. Не че искам да се представям като жертва на съдбата и други врели-некипели, пардон, кармични истини, но все пак някои явления в живота ми биха изглеждали направо трагикомични без наличието на добро алиби.
А да, за любов се бях разписала. „Любовта се прави, не се изписва“, мърмори философската ми мини-проекция, седнала на бюрото до 14-те книги, които са ме зяпнали широко. „Две курсови работи и магистърска степен за защитаване, а седнала да се вайка за любовта“, подиграва ми се тя и цъка с език като възмутена съседка при вида на целуващи се тийнейджъри пред входната врата на някой блок.
Харесвам и философската, и романтичната госпожица поотделно, но не винаги мога да живея в хармония и с двете. Особено след като установих, че да се нуждаеш от някого до болка е една, но не единствената дефиниция на любовта, че безоблачната комуникация не е признак на посредственост в отношенията и липсата на постоянна драма не я ощетява. И може би, само може би, човек няма само една „истинска“ любов в живота си и това е красив, а не ужасяващ факт.
Ако трябва да съм съвсем честна, най ми е на сърце любовта към любовта, тя не се изчерпва, защото е част от човешката същност на повярвалите в нея. И така, нека отново си поговорим, помислим, преосмислим, измечтаем, съчетаем, и, основното, приемем, любовта, такава, каквато имаме благословията да сътворим: понякога противоречива и разнолика, рядко монолитна, но най-заслужилата градивна единица на човешката на същност. Затова: „Наздраве!“, за празника на Любовта, Любовта към Любовта, Виното и Любовта към Виното!
0 Коментар(а):
Публикуване на коментар