„Дали да си подаря смените този месец, за да имам време да си довърша докладите и да си възобновя ръждясалия социален живот, или да се изтормозя отново с нощни смени? Истината е, че ме блазнят парите, не че нямам спестени.“ Така звучеше откровението на една колежка в 1:25 в залата за пушене, тя вдишваше активно дим, аз пасивно остатъците от размисли, съответстващи на часа на денонощието и на налегналата ни среднощна скука. Като работещи студенти ние гледаме на смените като на пликче пари със съответна сума, почти като на българска сватба, само че сами определяме колко пликчета на месец можем да си позволим да заработим или респективно да загубим. Невъзможността за лично „обогатяване“ се превръща в подарък за някой друг колега, затова и първо се предлага на някой от симпатичните ти такива, ако и той/тя е възпрепятстван/а, тогава се разпраща имейл на всички със заглавие „подарък“ и следва съответната дата на предлаганата смяна. Само в Германия човек може да нарече подарък собствено изработени с тичане из 4 редакции пари.

Една кратка реминисценция по повод гостуването в Берлин на софийски учител по салса, чието име не е нужно да бъде споменавано, защото той надали би искал да се говори за него. Той беше поканен да преподава на един от многото берлински конгреси по салса, бачата и ко. през февруари 2014. Той не просто се справи със задачата, да спечели признанието на ученици и учители-колеги, но и щедро раздаде дивиди-тата си на участниците в уъркшопите, без и бегъл намек за парично възмездие. Това, което го направи специален, беше, и е, мотивацията му да предаде ВСИЧКО, което знае, без типичния егоизъм на можещите, далеч от арогантността на търсените учители и без претенцията сам да се назовава такъв. Както самият той се изрази, за него беше важно да сподели с нас какво е научил, но без това да поставя йерархични граници или дистанция между учител-ученик. Два дни той и партньорката му се раздадоха преподавайки, изнасяйки шоу пред публика и танцувайки със всички нас на партитата, без оглед на ниво, националност, тегло или външност. Та тези две личности очевидно беше предвидено да получат скромно заплащане. 

Дали защото беше първото им гостуване и представяне пред берлинска публика или защото българите не винаги умеем да се „продадем“ подобаващо, неговото пликче се оказало обидно тънко. В разговор с организатора станало ясно, че конгресът е бил далеч не печеливш и че приходите не са успели да покрият разходите. Какво мислите направил българският учител по салса? Обидил се от смешната сума? Демонстрирал разочарование и отказал бъдещо съдействие? Изкритикувал организатора? Спирам сугестивните въпроси защото нямам търпение да споделя истината. Той отворил пликчето със смешната сума, извадил почти половината му съдържание, пъхнал го в ръката на организатора и му казал: „Заповядай, приятелю, аз не дойдох тук заради парите.“...

Една от любимите ми немски думи е "gemütlich" (уютно). Това, което я прави толкова привлекателна за мен, е фактът, че в корена й се крие думата "Gemüt", която на български няма точен превод. В речниците пише, че означавала "душа", но това не е съвсем вярно, защото за "душа" има друга дума, "Seele", която съдържа същото религиозно и метафизично значение, което се влага и в българската дума. Но "Gemüt" е съвсем друго нещо, а именно някакво почти материализирано чувсто, нещо като духовен орган на тялото, който, ние, българите, усещаме "под лъжичката", а немците казват, че бил в корема.

Та точно тази дума, "gemütlich", ми се въртеше в главата, докато опаковах чиниите и чашите. Вземам една чиния, оглеждам я хубаво като за последно и докато я завивам в хартия, в главата ми изникват случки, при които съм я ползвала. Става ми хем малко тъжно, че трябва да се разделя с носителя на приятни спомени, хем и щастливо, че са ми се случили толкова много хубави неща и в крайна сметка... нещо напомня за себе си, там под лъжичката. Уютен е животът ми. Уютен именно в смисъл на "gemütlich". Правят го такъв и хората около мен, и интимната материална реалност у дома, която макар и не първо качество лукс, някакси през сетивата се свързва с душата. В моменти на промяна този съюз се превръща в емоционално късо съединение точно на границата, където душата и тялото се преливат едно в друго, а именно под лъжичката или по немски старомоден и романтичен израз im Gemüt.

Светът се променя. Всеки ден по мъничко, а понякога за няколко дни по много. Сега е един от тези дни. Имам си чисто нов сервиз, толкова голям, че дори нямам място в шкафа за него и трябва да прибера една част за по-добрите времена, когато ще имаме по-голям апартамент. И въпреки това ми е тъжно за старите чинии, които на първо време отиват в мазето, а после - кой знае... Страх ме е от промяната, а сякаш с това съвсем простичко порцеланово рокадо в кухнята ми се променя целият ми свят. Също като чиниите и моите желания и цели са безброй - толкова много, че трябваше някои да опаковам за мазето, за да ми стигне мястото в главата. Но и техният ред ще дойде някой ден, когато порасна още малко и имам по-голяма глава. След следващата промяна, защото съзнанието е като мускул: трябва да го натоварваш, за да расте.

Какво е сидра и защо е толкова специална, че всеки втори бар в Овиедо носи името сидрерия, лепне на ябълково разхищение и е един от основните символи на цялата северноиспанска провинция? След кратък социо-културен разбор (всичко в името на науката), хипотезата предстои да бъде разнищена, воденето на записки е препоръчително, на пищови - нежелателно, а проверяването на на е-майла по време на четене е строго забранено. Иначе казано: концентрация, моля!

Зелена бутилка от подлежащо на рециклиране стъкло, неангажиращ етикет, съдържащ само основното, натурален продукт без претенции за неповторимост, без добавки на захар и консерванти - колко е прекрасно човек да се докосне до нещо просто! Не е възможно поръчването на една чаша, защото сидрата се пие традиционно в компания, бутилките се трупат на масата сякаш е Нова година - испанците не си играят на половинчати ритуали.

Традиционно около минута след поръчването на шишето, сервитьорът вече жонглира прав до масата, вдигайки бутилката с дясна ръка над главата си (хубаво е човек да е над нещата и това е добра метафора). Чашата от своя страна се поставя пред центъра на тялото (това вече е колкото философски, толкова и анатомичен въпрос). Когато концентрацията е на лице, ритуалът може да започне. От дистанцията на около един метър, тънка струйка от слабоалкохолното вино бавно се изсипва в чашата, наподобявайки малък водоскок. 

Течността трябва първо да докосне вътрешната стена на чашата, за да се събуди, да се разпени, да се възстанови от престоя в тясната бутилка, сякаш е не вино, а джин, изпълняващ желания. По подобен начин си представям, че сутрин заливам мозъчната си кора с кафе, за да се стопли за предизвикателствата на деня, но признавам, с доста по-малко хъс и любов се отдавам на ежедневния ритуал от овиедовските представители.
Гореспоменатата малка доза газирана сидра се пие на екс, преди отново да се е успокоила в чашата, при това, никога до дъно, защото по този начин „се чисти чашата“. Скромният остатък от течността е границата между теб и следващия, който очаква реда си, за да отпие от същата тази чаша. Започнатото е твоя отговорност, вероятно си отровил част от течността буквално и фигуративно, затова е редно последната глътка да бъде излята в неслучайно намиращото се в непосредствена близост легенче за остатъци. Дали заради голямата посещаемост на баровете или заради неточността на подпииналите, човек би могъл да направи задно салто с неграциозно приземяване ако не внимава къде стъпва. 

„Че какво има да и чистят на чашата?“, мисля си и се сещам за родното високоградусово производство, с което българинът се пои консекветно в моменти на радост и тъга и в което с нестопяем ентусиазъм се потапя до дъно, честта трябва да се отстоява до край. Все ми се струва, че можем да опитаме испанската стратегия - вместо вечно да пием утайки на политически комплекси, родови неразбории, лични емоционални какафонии, първата крачка би била да разделим шишето с приятели, да намалим захарта в алкохола, защото тя не винаги подслажда ежедневието, и, не на последно място, да спрем упорито да се тровим с блуткави остатъци, които влизат в нас и се смесват с жлъчни течности, на които няма смисъл да се посвещавамe...Cheers!