"Satire, the general term, often emphasizes the weakness more than the weak person, and usually implies moral judgment and corrective purpose" (Dictionary.com)

Публицистът: потресен съм! За пореден път ставам свидетел на заплахите, които крие нашата професия. Неудобни, охулени, мразени и използвани, такъв е нашият кръст. Сила и безсилие кръстосват шпаги ежедневно в нашия свят, силата на информацията и словото срещу безсилието пред политически прищевки и терористичен масакър. Непобедими чрез словото, ефимерни чрез тленното, силни чрез арогантността и непобедими, благодарение на адаптивността. Ние няма да се скрием в миша дупка от страх. Ние всички сме Шарли!
 

Фанатикът: обиждаш моя Бог, значи отричаш най-съкровеното в мен. Пророкът не е карикатура, той е символ на Моя свят. Обиждайки го, ти ме предизвикваш и проявяваш насилие срещу вярата ми, а то се заплаща с кръв. Шарли трябва да умре!

Политикът: време е да се хванем с другите политически лидери под ръка и да замаршируваме тържествено по Парижките площади, защото това се очаква от нас. Кой е Шарли? Има ли значение, аз трябва да съм тук, о я, камера, слагам си тъжната маска и благодаря, че атентатът не беше в парламента....

Мюсюлманинът: ние сме жертви на злоба, отричане и агресия. Макар и да почитаме привидно един Бог с терористите, те не знаят какво е религия, изопачават словата на нашия Бог и сеят смърт и насилие. А света ни сочи с пръст с омраза без да разбира, че и за нас Бог е Любов. Страх ни е. Ние също сме Шарли...

Аз: в един свят на реална, а не само пропагандирана толерантност няма място за смърт, най-малкото под безумния предлог на религиозни различия. Религията сама по себе си е била морален стожер на поколения и е спомогнала съхраняването на много ценности, но ако според нейните закони има ситуации, в които е допустимо да отнемеш живот, значи е крайно време да я надраснем. И все пак, не всеки мюсюлманин е терорист. Малки сме и сме ограничени, до кога обществата ни ще кървят?


Ти:?