Отворяш очи, огледаш се в сянката на излиняващ сън, пробягваща като подплашена сърна по белия таван и се усмихваш на собственото си очакване, което те гъделичкаше цяла нощ. За първи път си радостна да посрещнеш утрото, което да е ново начало, а не компромисен вариант на нощта. Защото се приближава любовен ден. Само този, който е чакал безкрайно дълго среща с любимо същество, отмервал е времето в милисекунди и е тиктакал в обратно броене, осъзнава предимствата на планираната любовна среща и я предпочита пред спонтанната. При дългоочакваното емоционално торнадо, то те е връхлитало и те връхлита всеки ден, в който си давил желанието във врящата вода на самодисциплината, потапял си го в нея като пликче чай, което придава аромат на хлорираната вода и навява далечен спомен за истинска природа, истинска чистота, истински допир... През нощта чаят вече толкова е изстинал, че не успява да стопли свития на моряшки възел стомах, подобна измъчена напитка се търкулва по гърлото само в алкохолен съпровод, акомпаниран от малко нежност, натикана в латинизиран есемес и между 7 и 13 въздишки на нощ, или „колкото поеме“ душата. Но пък чакането си струва, най-после бе дошъл денят, мигът, трепетът на спрялата вселена в два чифта усмихнати очи...

Знаеш, че няма да е безпроблемно, но ще е пълнокръвно, вероятно отново не ще се разберете за мястото на срещата и той ще чака навън с очи, в които грях и спасение правят любов, докато ти докосваш огледалния образ на най-женската си версия в стаята, която ви принадлежи, и така за ден, за нощ, захвърляш учебници и докосваш суетата на предстояща сласт.

Задъхан телефонен разговор и нервен смях, породен от абсурдното недоразумение ти дават време да подредиш мегдана на нетърпението си, отваряш вино и разсипваш с нервни, прясно лакирани ръце по стъклената маса, пускаш любимата ви музика, обличаш най-новите произведения на красотата във формата на бельо и се намяташ с вълнение. Открехваш прозореца, за да намигнеш на смрачаващия се град и подаваш ръка през перваза, за да докоснеш влагата на живота, която гали земята нежно, както знаеш, че след секунди ще бъдат галени косите ти. Звъни се и това те изтегля като ласо от предвкусения унес, за да влезеш в безвремието. Той стои пред теб с очи на бог и дете едновременно и не ти дава шанса дори вербално да го поздравиш, вече е подчинил езика ти. Целува те с нетърпението и нежността на мъж, чията сила и ахилесова пета едновременно си ти...

Навън вали.