Всъщност четенето е здравословно. Успокоява тялото, карайки го да си почине от физически натоварвания, и дори понякога успокоява ума, разсейвайки го от моментни емоционални дисбаланси. Практикувано редовно и правилно, четенето стимулира креативността, допринася за обогатяванети на речника на четящия и влияе на мисленето ни. И това се отнася в различна степен за четенето на каквото и да било: от учебника по физика през шарения криминален роман и задължителните творби в час по Български език до спортния вестник. Четенето е като продължение на възпитанието и затова колкото по-големи ставаме, толкова по-важно става какво и колко често четем.

На всеки от нас се случва. Започва още в училище с по-малко интересните предмети, продължава в университета и почти никога не свършва със започването на работа: четенето на скучни неща. Там въпросът „Защо го четеш?“ обикновено е излишен. Отговорът сякаш се подразбира от самосебе си: Защото трябва.

Грешен отговор. Никога не трябва. Човек винаги има избор да не чете, от което обаче биха резултирали други неща. Това означава, че онова, което трябва да бъде прочетено, играе някаква роля за нас, има точно определено място в сегашния момент от живота ни. От него зависи оценката на изпита, репутацията ни в работата или пък решението, дали ще подпиша договор с този мобилен оператор или с другия. (Да, тази статия може да бъде отнесена също към четенето на договори. Пак заповядайте.) Знаейки колко точно важно е онова, което четем, определя отношението ни към него и мотивацията ни. Важно е да открием не защо трябва, а защо искаме да четем. Дори и това желание да е свързано по-скоро с някакво друго желание.

Може би най-голямото предизвикателство на времето, в което живеем, е нетърпението. Искаме нещата да стават бързо и без усилия. А това е проблем при четенето. Затова често пъти съзнателно или пасивно предпочитаме занимания, които не ни струват усилия. Всъщност ако се превърне в навик, четенето ни струва точно толкова усилия, колкото и гледането на телевизия (, ако гледаме концентрирано). Разликата е във вида на информация, която преработваме, а именно думи, а не картини и звук.

Направете четенето институция. Знам, че звучи странно, но институцията е просто един вид завършена цялост, единица смисъл, отделена сама по себе си със собствени правила за време и поведение. Също както Общината, училището или поликлиниката се намират на точно определено място, отворени са през точно определено време и има точно определени правила за поведение, така и ако редовно ни се налага да четем неща, за които нямаме желание, можем да институционализираме четенето, определяйки си определен отрязък от деня и определено място за четене. Забележете, че четенето в метрото или тролея може да спести време, а и тъй като възможността за разсейване е сравнително малка, може и да успеем да се концентрираме добре. Само не си въобразявайте, че след като четете по път, значи сте много стресирани и заети хора, нямащи никакво време. Бионсе и Бил Гейтс също като всеки от нас разполагат с 24 часа на денонощие. Номерът е да ги „изконсумираш“ разумно.

Това се отнася за всяко важно занимание, с което не ни се занимава. Знаете ли какво беше нещото, което, като бях дете, имаше магическата способност да ме откъсне от разсейването и мотането и скорострелно да ме насочи към домашните? Стъпките на баба ми, която идваше в стаята, за да провери какво правя. Социалният контрол е най-лесният начин да гарантираме, че ще свършим нещо, което не ни се прави. Създайте си външен натиск: разкажете на приятели за плановете си, нека ви разпитват за напредъка, сближете се с хора, които обичат да четат, състезавайте се с тях, документирайте прогреса си, говорете за него.

След като изяснихме външните обстоятелства около четенето, нека стигнем до самия процес. Каква точно е връзката ти с този текст? Какво очакваш от него? Каква е целта? Дали след като мине известно време, той ще играе също толкова важна роля? Или може просто да забравиш за съществуването му? Има ли неща, които биха ти били полезни и в бъдеще? Защо мислиш, че авторът си е направил труда да пише? За кого? Какво точно се очаква от теб? Ако човек наистина обича да чете, този вид въпроси наистина профанизират процеса, отнемат му магията. И въпреки това е важно да знаем от самото начало коя информация може да бъде изхвърлена след употреба и коя - не.

В началото бе словото? Да, но не само. В началото бе и говорещият. А също и слушащият. Всеки автор пише, за да каже нещо. Забележете, не за да ни каже нещо или за да ви каже нещо, а просто за да го каже. Той не знае кой ще бъде читателят му. Най-вероятно си представя някакъв точно конкретен човек, на когото говори, а може би говори на себе си. Важно е да се питаме какво точно се опитва да каже. Но при всички положения не е като да си говори директно с мен или теб. Затова четенето само отчасти разговор с автора. По-скоро е разговор с написаното, с текста. Напускайки дома на автора си, текстът се променя. Ние го променяме, четейки го и разбирайки го. 

Запомнете, че, каквото и да са ви учили в училище, няма един правилен и обективен начин да разберем един текст. За сметка на това има много грешни начини. И често пъти, когато става дума за класически художествени произведения, има един начин, признат от властимащите, който е желателно да познаваме. Но не бива да се ограничаваме до това. Най-хубаво е да развием наша собствена връзка с текста, да го „облечем в дрехи“ по наш вкус.

Да, сюжета. Ние всички разкзваме истории през цялото време, защото така учим най-лесно. Неслучайно децата се учат на културните правила чрез приказки, които ги онагледяват. Сюжетът е просто времева последователност от действия, които понякога имат и причинно-следствени връзки. Всеки текст има сюжет, не само художствените, ами и научните, и публицистичните. 

Винаги търсете историята в това, което четете. Намирайки историята, не само придобиваме усещане за целостта на прочетеното, ами и по-лесно го схващаме, защото сюжетът винаги е в конкретното. Ако трябва да научите или запомните нещо от прочетеното, упражнявайте се да разказвате. Предайте точно началото, завръзката, развитието, развръзката, независимо от това, коя точно част ви интересува най-много.

Независимо колко ви е скучно, колко не сте съгласни с прочетеното и колко много искате да се занимавате с нещо друго, дайте шанс на всеки текст да ви спечели доверието. Опитайте се да следвате текста. Оставете се да ви поводи известно време. А след това разменете ролите и го „сецирайте“. Изпробвайте кое работи за вас. Подчертавайте, преписвайте определени пасажи, четете на глас, лепете стикери, чертайте си графики. Изяснете собственото си мнение по въпроса.

Много хора, пишещи дипломна работа, правят тази грешка: сядат и прочитат стотици книги, водят си купища бележки и накрая се губят в думите. Ако човек не чете за удоволствие, трябва непременно да си изгради стратегия за четене. Последователност от стъпки, които улесняват процеса, за да може да извлече максималното от него. Като човек, написал огромно количество курсови работи, аз препоръчвам следната:

1. Бързо преглеждане на рецензии, ако има такива.

В библиотеката:

2. Четене на съдържанието и идентифициране на глави, които ме интересуват.

3. Четене на подточки, ако има такива.

4. Четене на първия абзац от главата, а после на първото и последното изречение във всеки абзац. Оценка на прочетеното.

5. Според оценката четене или на цялата глава, или на параграфите, които ме интересуват.

6. Ако ме интересува цялата глава, заемане на книгата от библиотеката или копиране на главата.

7. Ако не ме интересува толкова, преписване на абзаците, които ме интересуват.

И един последен съвет: каквото и да става, четете. Открийте онова, което ви доставя удоволствие да четете и действайте. Това е най-сигурният начин да се научите да четете бързо и да си изградите стратегия за работа с неприятни текстове.