Успешно преживяхме края на 2012 година със съпътстващите я странности (прогнозата на маите, преизбирането на Обама, генгнам стайл) и други събития от социален и(ли) банален характер. Мина красивият миг на война от пиратки, разлято шампанско по дрехите и бенгалски огън в косите, свидетелство за затишието след буря са снимките във фейсбук, правени в несвяст и качени под мотото „Публикувам във фб, значи съществувам“. Както стандартно след всяко добро парти се появяват махмурлук, гузна съвест и други нежелани странични ефекти, през януари често настъпва часът за равносметки. Обикновено това означава да: игнорирам миналогодишните обещания и да си самовнуша, че са били само пожелателни, а не задължителни, защото неизпълнени, иначе бихи ми довлекли повод за неудовлетвореност; да си измисля нови, които да си спомням поне до март месец; да не чакам настъпването на другия декември, за да преосмисля успеха на цялото начинание... 

Януари е може би най-грозният месец в Берлин. Студът от февруари и мракът от декември се обединяват в едно и дават началото на всяка нова година. По начало, който е измислил годината да започва през януари, определено е имал много лош вкус. Топлината и светлината от Коледа са си отишли, миризмата на греяно вино се е изпарила вече, дядо Коледа (ако случайно още го има) си е раздал подаръците и си е отишъл, а работата и ежедневието чакат всяка сутрин в мрака. Най-късно на втори фойерверките изцяло са затихнали, а в теб отеква едно далечно: „Започва, започва...“ Новата година започва. В точно този момент, ей-сега започва. Или е започнала вече? Нима вече сме догодина? „Започва, започва!“, крещи будилникът рано сутринта, а ти, отваряйки едното си око, го изключваш и се мъчиш да отвориш и другото. 

Та значи вече сме догодина. Всичко е съвсем новичко. Значи е време за онези обещания, които направихме в края на декември, да започнат да се изпълняват. Като далечни, вече замиращи коледни лампички проблясват спомени за онова, което планирахме за догодина. За тази година. 

А: Тази година възнамерявам да: работя върху себе си, а именно: да прочета част от класиката, която съм планирала, да бъда по-търпелива, да се науча да бъда леля, да пътувам, да обичам, да танцувам, да си предавам курсовите навреме, да вляза във форма, иначе казано, да пълня главата и да изпразвам масните депа със същата скорост... :D Колко е чудесно да си правим to-do-списъци за догодина, също като мечтателно писмо до дядо Коледа, но до самия себе си. Естествено по-малко учтиво и доста по-строго. Пък и човек най-късно през март е забравил обещанията си и ги е прехвърлил мислено в графа „мечти“, тоест, колкото по-дълго не се сбъднат, толкова по-красиво звучат. :D Всички лични треньори/ personal coaches (извинете безобразния превод, но се сещате кои хора визирам: онези с перфектните зъби, красивите къщи и бързо разпродаващите се книги) препоръчват да си ги пишем на хартия, романтичните тийни-филми дори идеализират подобни планове като начин да се сплотиш с приятели, пишейки си взаимно to-do-списъци и скривайки ги в някой пущинак. И това го пробвах на 16, но „съдбовните“ ми писания изчезнаха! Дано поне са били от полза на някого. 

З: Тази година възнамерявам да напиша дипломната си работа и най-после да завърша магистратурата. Възнамерявам да си намеря най-сетне нормална работа на пълно работно време. Някаква, кой знае каква. Нима това са цели? Или са по-скоро желания: неопределени, хаотични и объркани, невъзможни за следване. Знам, че сега е времето да си намеря прилична работа. Началото на година, още не съм завършила съвсем, но имам доста свободно време. Но защо ли това време ми напомня толкова на сезонните намаления, които в момента започват в берлинските магазини? Гледаш по витрините, че пише „намаление“, влизаш вътре и какво да видиш: наистина намаление! Виждаш перфектния пуловер за 5 евро и знаеш, че трябва да го купиш, просто трябва! Сега е времето за това. Но после се сещаш, че ти всъщност вече имаш подобен пуловер и едва ли ще бъде голяма находка, ако си вземеш още един. После се прибираш вкъщи, поглеждаш обявите за работа и виждаш колко са много. Прочиташ обява за перфектната работа във фирма с перфектния сайт и знаеш, че сега е времето да кандидатстваш там, защото никога няма да имаш този шанс отново. Но после, пишейки мотивационното писмо, се сещаш, че през динамичния си студентски живот вече си работил подобно нещо и едва ли ще е голямо постижение да вършиш същото на пълно работно време. След което поглеждаш към списъка с неща за вършене, виждаш под номер две „Да си намеря нова работа.“ и се чудиш: „Какво точно искам аз?“ 

Какво искате вие? Как е постижимо то? Какво по-хубаво време от полагането на едно ново начало от Днес? 

Успешен, вдъхновен, неповторим старт на Новата година ви пожелават от сърце Зори и Ани!!!