Обратнопропорционално на „романтичната“ любов, тази между брат и сестра еволюира с времето към все по-красиви величини. Първата започва с пеперуди в стомаха, понякога се заклещва в гърлото като неизлюпена ларва в пашкул, и при съвместно съжителство често се оежедневява до спречквания по неизмити чинии. Връзката между брат и сестра от друга страна ПРОтича диаметрално противоположно на гореописаната схема и, основното, не ИЗтича като срок на годност на шоколадова илюзия. Тази връзка датира от осъзнаването, че не си сам на света и този факт започва да те радва след първоначалното разделяне на територия, добре де, трудно ми беше да деля любимия фотьойл :D. С течение на времето минава през иронични забележки за мръсни чорапи и неизменно през вродената недоверчивост и неодобрение спрямо гаджетата на другия. Странна тенденция, хем все се стремиш да приземиш обичния брат, хем си готов да отхапеш някой крайник на всеки, който се осмели да го критикува в твое присъствие и се развилняваш като недресиран цирков лъв.

Недай си Боже пък някоя знойна красавица се опита да го опитоми, то тогава влагаш исполинска енергия, за да... всъщност не се знае за какво, а срещу какво, срещу шанса да го делиш с друго живо същество. Само че МОЯТ (колко собственически звучи само) брат не ми даде този шанс, избирайки най-нежното същество, което освен да обожаваш, друго чувство не би могъл да си позволяваш...

***

13 е щастливото ми число, не единствено, защото ми харесва да правя напук на света и себе си, а защото това е времевата дистанция между брат ми и мен. Малко му завиждам, той е имал време да мисли за мен, да ме поиска за компания, дори малко да ме обикне, още преди да е знаел със сигурност, че ще ме има, а аз го приемах за даденост, която не би могла да не е част от живота ми. Доброволно е заменил някой и друг тийни-купон със сменяне на пелени ('89 памперси нямаше), по-късно с игри на „Не се сърди човече“, в които не ми подари нито една победа и ме научи да се боря...

Благодаря му за търпението, което проявяваше, когато се записвах, пеейки химна върху касетките му с Macarena, Coco Jumbo, Zombie; за ироничните коментари, които ежедневно ме провокират да мисля; за завоалираната загриженост, изразена в подаване на отворена бира след безкраен работен ден; за дома му, който винаги отваря за мен и ме кара да чувствам като свой; за безрезервната подкрепа, която дoказва практически; за факта, че го има, още преди да съм имала шанса да го измечтая, да осъзная колко много искам да деля кръвта си с ТОЧНО с него!

П.С. Честит рожден ден на един неописуем брат и бъдещ прекрасен баща, който четейки това ще ми каже да зарежа сантименталностите, a именно тази му непринуденост ценя особено :)