Преди, когато четенето на женски сайтове беше една от първите ми задачи, щом стъпя в офиса, статии със заглавие „5 начина да освежите връзката си“, „10 съвета за отслабване“, „8 идеи за есенен грим“ и т.н. много бързо ми привличаха вниманието. Сякаш цялата женска вселена се събираше в 3, 5, 8, 10 или някакво друго магическо число съвети, които разбира се работят за всеки и по всяко време. Наивно. И някакси дразнещо, защото започне ли да ги чете, човек само в началото подбира, после налапва всяка статия, съдържаща математическо заклинание в заглавието и накрая се отвращава от вечно повтарящите се глупости в статиите. Затова реших да огранича максимално консумацията на подобни буламачи и да употребя работното си време, четейки неща, които, ако не са винаги полезни, то поне са вдъхновяващи. 

От трън, та на глог. Напоследък, където и да погледна, все размисли и съвети за успех намирам: „5 съвета за оценяванена бизнесидея“, „50 съвета за лидери“ и други подобни. Какво им има толкова на тези числа, че хората обичат да създават списъци със съвети, независимо за какво става дума и каква е аудиторията? Защо трябва да ги номерираме? Сякаш обобщавайки ги в точно определен брой, създаваме някаква цялост, един вид инструмент или машина, с която да пробиваме реалността и да майсторим някакво собствено произведение. Сякаш разрязваме опита си на порции, за да може другите да го храносмелят по-лесно. Пишем математическо уравнение и числата ни помагат да „отчуждим“ и „деемоционализираме“ личното и емоционалното, за да създадем универсален продукт.

Предполагам, че идеята не е нито нова, нито е измислена от журналисти, съветници или учени. Десетте Божи заповеди работят на същия принцип: вълшебно число плюс съвети за живота плюс универсалност, произхождаща от позицията на Създателя е равно на една цялост, конституираща ежедневното съществуване на човека. Дали и това е наивно? Дразнещо? Дали има повторения?

Аз не съм приятелка на числата. Не че ме отблъскват, съвсем не. Просто никога не съм можела да работя добре с тях. Математиката ми костваше много усилия в училище, а вероятността да запомня някакво число е минимална. Колкото по-дълго е числото, толкова по-лесно го забравям. Не помня телефонни номера, рожденни дати, номера на улици или етажи. Винаги натискам грешното копче на асансьора. За мен хора като Даниел Тамет са съвсем неразбираеми. И все пак... аз обичам реда. Обичам да има правила. Те може и да се променят периодично, а понякога и съвсем революционно, но съществуването им е екзистенциална необходимост. Правилата дават сигурност, защото често възникват в резултат на (лош) опит. Правилата, а също и списъците със задачи, ясните цели и плановете са също като стените на къща: човек ги строи не заради самите тях, а заради пространството, което възниква между тях и което обитаваме в крайна сметка. Също като стените и таваните правилата разделят, създават категории, порции, стаи, но и предпазват от спонтанните промени навън.