.png)
„Така им се пада!“
Препълнен с хора пазар през обедните часове, на пръв поглед хармонична лудница от жужащи препечени хора, някои по рождение, други от константния пек. Продавачи на минути за обаждания, цигари и пържена арепа, до тях кокосови орехи и нарязана папая, коли, влизащи в пешеходната зона между цветарите, поправячите на куфари, седнали на земята току в краката на костюмарите, наредени на змиеподобна опашка пред банкомата. Изведнъж като насъскано куче всички се обръщат в една и съща посока и се спускат към един обречен мъж с дамска чанта в ръка, който от маргинал изжеднъж се оказва в окото на торнадо от бесни и овластени граждани с будна съвест, който взаимно се насърчават да стоварват юмруци вурху главата на спипания.
Не знам колко време човек издържа без да мига, но в съответния момент мисля, че надскочих личния си капацитет. Тогава съквартирантът ми обясни, че в Колумбия това е форма на социално правосъдие, насърчавана и упражняване с цел изкореняване на престъпността в туристически градове, с голям процент ходещи кредитни карти по улицата. До този момент усмихващи се, картахенци изведнъж избухнаха с агресия, таена с години – тази спрямо правителството, което обръща поглед, за да не вижда как поредната въоръжена група обира имуществото им, как къщите им се разпадат при първия дъжд, как липсата на осигуровки се е отпечатала върху беззъби усти, еднокраки тела и просещи души. Обещаният им мир след повече от 60 години ужас, носи също толкова въпросителни и опасения, че вместо от една, в бъдеще ще бъдат ограбвани от множество неконтролируеми групи. И този екзистенциален страх, смесен с несигурност и отчаяние, се трансформират в агресия, чийто отдушник е произволен крадец. Не просто им е позволено, а и желателно да го смелят от бой, дори и да умре, той си го е търсил, а те са в правото си да се възмущават, да мачкат, да унищожат и малкото, останало му, защото и те нямат много. „Така му се пада!“
Междувременно хиледи хора, с достъп до личните страници във фейсбук на Илияна Раева и на Ина Ананиева, ги обвиняват едва ли не в убийство. Потресаващо би било (ако е истина), че треньорките не са се намесили достатъчно адекватно и не са предотвратили трагедията (ако е било по силите им).
Това, което ме кара да правя паралели, е чувството за оправдано отприщване на агресия, омраза, злоба, провокирали лавина от обиди и обвинения спрямо двете жени, докато те и възпитаничките им се борят в съответния момент да представят държата ни достойно. Но както е модерно да се пише в момента „майната им на медалите“. Оооок, не са по-важни от човешки живот, ама точно заради тия медали до преди седмица същите горди сънародници се биеха в гърдите из кръчметата, прокламирайки между бирени оригвания: „България на три морета, да го е*ба“. Не са ли тези таени с години емоции насочени всъщност срещу мухлясалото българско управление, което е едновременно смешно в европейските и тъжно в българските очи, нагледали се на системно безсрамие?
Реално обаче словесното насилие си има дефиниция още от 80-те години насам:
„Мобингът (на английски: mobbing, to mob – нападам, нахвърлям се върху някого в група), има значението на групов психически тормоз. (...) Мобингът е враждебно поведение, което може да включва действия срещу репутацията или личното достойнство на засегнатия (разпръскване на слухове с цел унижение, клюкарстване и злословене, коментари със сексуален подтекст, ясно демонстриране на пренебрежение), действия срещу упражняването на работата му, манипулация на комуникацията или на информацията и ситуации на неравнопоставеност. Той е вид емоционално насилие, което се разпространява като вирус и в крайна сметка нападнатото лице може да загуби работното си място, да бъде изправено пред социална изолация и пред редица здравословни проблеми. Разстройства като тревожността и депресията са най-честите емоционални патологии, съпътствани от психофизиологични разстройства като увеличаване на артериалното налягане, проблеми със съня, сърдечно-съдови заболявания, кожни и алергични прояви, стомашно-чревни разстройства, главоболие и други. Според Лейман, възникващото в редица случаи посттравматично стресово разстройство у жертви на мобинг е сходно с това у задържаните в трудов или концентрационен лагер“**https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B3
