На немски думата за "опашка" всъщност означава "змия". Не се казва "чакам на опашка", ами "стоя на змия". Свързана е с формата, която групата от чакащи образува, приема я за цялост, докато българската дума "опашка" сякаш акцентира върху факта, че човек винаги е зад някого, също както опашката на животното е най-задната част от тялото. Мислейки за немската дума, чувствам, че е лъжлива, защото изпуска най-важната част от преживяването "на опашка": а именно чакането.

Чакането заема огромна част от живота на възрастния човек. Чакаш на касата в магазина, чакаш, за да си купиш билет за кино или театър, чакаш някой да напусне или да се пенсионира във фирмата, в която искаш да работиш, а в Германия, ако не получиш място в университета, чакаш и който е чакал по-дълго, има по-големи шансове да го приемат. Ако искаш по-хубава стая в общежитие, те нанасят в списъка за чакащите, както и ако искаш да дадеш детето си на детска градина, отново се записваш да чакаш. Ако искаш да правш докторантура при точно определен професор, а той има твърде много докторанти, пак чакаш някой да завърши.

Чакането често е нещо пасивно. Зависиш изцяло от други хора, течението те подмята напред - назад, усещаш, че нямаш избор. Чакането противоречи на природата ми. Не обичам да съм зависима, искам да определям сама накъде вървя. Затова невинаги чакам. В супермаркета понякога си тръгвам, защото не издържам да не върша нищо, а в университета си намирам нов професор, при когото да правя докторантура. Пък ако ще да не е най-добрият. Фактът, че нещо зависи от собствените ми действия, решения и усилия, ми дава сигурност. Знам, че постигането на целта зависи само от собствената ми сила, затова не я пестя. Типично по български виждам чакането на опашка като седене "отзад", като нещо негативно. Да, търпението не е сред моите добродетели.

Затова и за Новата година съм си поставила цели, които зависят само и единствено от мен. А дори и да са свързани с чакане (намиране на работа...), знам, че ще запълня времето на опашката с нещо креативно, ще престана да виждам масата хора пред мен и ще се концентрирам върху цел, зависеща само от усърдието на собствените ми ръце. Честита Нова година, приятели!