Публикувам го нарочно със закъснение, защото не искам някой да си помисли, че изразявам конкретно мнение. Не ме разбирайте погрешно. Аз обожавам да пиша. Дори затова мислех да ставам журналистка. Защото навремето си въобразявах, че журналистите наистина пишат. Не казвам, че ще спра да пиша. Нищо няма да се промени в моето писане. Също като сега понякога ще е хубаво, по-често няма да е. Просто няма да пиша за ТОВА.

Не ме мислете за некомпетентна. Учила съм медийни науки. Знам, че онлайн медиите трябва да са най-актуални и бързи. Знам, че блогърите напоследък се водят авторитети. Даже и блогърКите от време на време. Хората ме питат какво мисля за събитията в Париж, защото съм антрополог. Питаха ме и миналата зима след атентата в редакцията. Тогава им казах. Но този път няма. Няма. Омръзна ми от мнения.

Както казва един гуру, мислите са като дъвка. Само дъвчеш, дъвчеш, накрая ти се уморява ченето от джвакане, а нищо не гълташ и си оставаш гладен и уморен. Раздразнен. Той разбира се има предвид вербализираните мисли. Думите правят именно това, когато са на неподходящото място. Думите, изразяващи мнения за неща, за които не можеш да имаш мисли, разсъждения или мнение. Неща, които просто СА.

Мненията по природа са флуиди. Всяко мнение е вярно. Също както всяко мнение е грешно. Всяко мнение е... мнение. Точка. Мнението е привидно логичен израз на впечатления. На начина, по който нещо е оставило отпечатъка си върху нас. Но както отпечатъкът зависи от материята и естеството на повърхността, върху която остава, и мнението зависи не само от външното събитие, а най-вече от собствената ни същност. От природата ни и от начина, по който стари събития вече са ни белязали. Затова може да има колективни настроения, но няма колективни мнения. Затова, когато стане нещо толкова ГОЛЯМО, всяко мнение е жалко. И излишно.

Изключете новините. Нима е толкова важно, дали мъртвите са 120, или 125? Изключете ги. Заключете съзнанието си за празните думи. Правете нещо, които не изисква възприемане, разбиране и интерпретация на слово. Отворете Библията на старобългарски. Или на латински. Отворете Корана и четете сурите на арабски, без да гледате превода. Медитирайте, повтаряйте мантри на санскрит. Пуснете си метъл на корейски. Или анимационно на суахили. Препрочетете „Хари Потър“. Налейте си ракия и си пуснете косовска чалга. Каквото душата ви иска. Забравете за мненията. Потърсете значението. Пък ако не го намерите в дълбочината на собственото си същество, мислите ли, че новините ще ви го доставят без усилия? Думите могат да са като атомна бомба. Не се оставяйте да ви отнесат.

Пък аз няма да пиша...