- Искаш ли да танцуваме?, - потупва ме по рамото един колумбийски младеж, седнал на бара до мен, на когото аз демонстративно съм обърнала гръб, за да си говоря с колежките ми - една потресаващо красива колумбийка (Ибис), която обаче упорито отказва да сложи женски дрехи и грим, и една жизнерадостна русокоса германка (Йоханна), която визуално доста се приближава до личната ми представа за Рапунцел.

- О, не, благодаря, може би по-късно...,- отвръщам по-дръпнато от планираното.

- Моля те, хайде да танцуваме сега!,- младежът, както и повечето му сънародници, свикнали да не взимат отказите присърце, продължава да протяга ръка, канейки ме да практикувам нещо средно между регетон и чампета по средата на още полу-празния бар. Откакто танцувам редовно, не отказвам покани за танц, но откакто танцувам редовно, правя разлика между танц и "танц". 

- Не, благодаря!,- отсичам с красноречието на една от снежните кралици на западното полукълбо. 

- Анна, как можа?,- колумбийската ми колежка изпада в нескрит пристъп на паника пред извършеното от мен варварство, каквото и да е то...- Защо не стана да танцуваш с него, ти го отряза категорично, това тук не се прави!!!!

- А какво се прави, мила Ибис, когато не искаш да оставиш приятна женска компания, не си на лов за мъже и не възнамеряваш да излизаш на пазара за сватосване?

- Ами, ставаш и танцуваш!

- А какво се прави ако да кажем...искаш точно обратното?

- Ставаш и танцуваш...

- Аха,- изпадаме в едновременен изблик на смях с Йоханна, докато Ибис гледа възмутена ту едната от нас, ту другата, и клати отчаяно глава пред дърварските ни обноски спрямо мъжкия пол.

През последните седмици се сблъсквам ежедневно с ужаса на колумбийците от изричане или получаване на отказ под каквато и да е форма. На уличните продавачи, които директно ти нахлупват сламена шапка на главата, не е учтиво да отвърнеш отрицателно, тоест с "не, благодаря", вместо това човек казва "всичко е наред, благодаря". Същото важи и за масажистките на плажа, който започват да ти мачкат краката, сиропирайки те с кокосово олио, докато ти отчаяно се гърчиш върху кърпата или се оваргалваш в пясък в панически опит за бягство. Но пък оставаш вежлив! Когато след работа някой от колегите празнува рожден ден, а самият ти си скапан да речем, не си тръгваш. а оставаш от добри обноски поне 15-20 минути и чак тогава се впускаш в неизбежно съчиняване на истории за въображаеми неотложни ангажименти. Основните точки от правилата за културно колумбийко отказване, се състоят от два основни компонента - 1. прекият отказ е немислим, 2. оттам нататък сътворяването на приказки от Хиляда и една нощ, които да служат като оправдание, е не просто допустима, но и задължителна техника. Така например, ако човек помоли колумбиец за услуга, непременно ще получи потвърдителен отговор, без оглед на ситуацията. Редкият талант да се различават реалните потвърждения от привидните такива вероятно е въпрос на тренинг...

Обратно към нощния живот. Помните ли тенденцията за субтилна свалка, при която мъжът се приближава поклащайки се сластно по път към жертвата? Аз я бях забравила! В Берлин като нищо мъжкият представител може да бъде осъден за сексуален тормоз при подобно поведение. За седем години тотално съм изгубила тренинг. В Колумбия ритуалната свалка е въпрос единствено на време. След броени минути първият желаещ е на лице.  Безпредметно е той да бъде отпращан, тогава идва следващият, и следващият. Така необходимостта от измисляне на море от оправдания и размяната на телефонни номера с хора, които не желаеш да видиш повече, става неминуема.  На другият ден следва криеeо, невдигне на телефона или пълното блокиране на нежалателен входящ номер. Вежливостта преди всичко. И това се повтаря всяка седмица?! Всичко е наред, благодаря!