„Коледните ти подаръци не ти харесват? Продай ги още сега онлайн...“

Рекламата още върви по немските радиостанции, въпреки че вече е февруари. На пръв поглед нищо особено. Всеки получава подаръци, които не харесва. Може би дори по-голямата част от подаръците не носят особена радост. Или? Подаръци от колеги или далечни познати, понякога дори и подаръците от роднини и приятели са причина за само краткотрайна радост. Купищата вази, декоративни фигурки или пък смешните чорапи - все подаръци от доброжелателни хора. Може би дори радостта при получаването им не е автентична, ами заучена реакция, рефлекс, който се появява само по навик. Радваме се, защото „така се прави“?

Знам, че като дете се радвах наистина. Всеки път. И нямаше един подарък, който да не ми хареса. Дали с времето свикваме да приемаме подаръците за даденост, защото винаги ги получаваме и винаги знаем кога да ги очакваме? Помня как един от подаръците, които най-много са ме радвали, беше един кактус с размер около 5 см, който получих като изненада преди един изпит.

От друга страна, когато някой ме попита какво искам да получа за рождения ден, обикновено отговарям „нищо“, а на онези, които - водени от силното си чувство за задължение да ми подарят нещо - не искат да ме оставят на мира, казвам, че всичко, от което имам нужда, мога и сама да си купя. Може би това е: че като деца не можем да си купим сами нищо и зависим от възрастните? И затова се радваме на подаръците? А като възрастни вече нямаме усещането, че нещата са недостъпни за нас и по този начин губят магията си? Може би.

А може би е също изобилието от неща. Тъй като всеки сам може да си купи нещата, които са му необходими, подаръците обикновено са излишни неща, купени не защото самите те са необходими, а поради необходимостта да бъдено купено нещо. Същото важи и за децата. Никой родител не чака до Коледа, за да купи нови ботушки на детето си. Купува ги в момента, в който осъзнае необходимостта им. Понякога имаме усещането, че и някоя определена играчка или електронна игра е необходимост, че ако не я купим, лишаваме детето си от нещо важно, заради което то ще страда. И после, като дойде Коледа или рожденият ден, не само се чудим какво да подарим, но и вероятността детето да изживее вълшебен миг, отваряйки подаръка си, става минимална, защото то вече е свикнало да получава и подаряването е изгубило значението си. Пък аз като дете получавах за Коледа дрехи и обувки, защото семейството ми трябваше да пести, за да успее да ги купи...

Не ме разбирайте погрешно. Не съм против подаръците. Напротив, купувам подаръци и ще продължа да го правя. Но съм против самоцелните подаръци. Много по-хубави от подаръците за Коледа и за рожден ден са подаръците за „Не-Коледа“ и „нерожден ден“. Онези, които не произхождат задължение, а носят в себе си истинско значение. Онези, които изразяват грижа и внимание, купени не защото трябва, а защото точно определеният човек има нужда от точно този подарък. И тогава човек не решава, че са излишни, а веднага вижда необходимостта им. И никога няма да му хрумне да ги продава в Интернет...